Мадам, Вас любя, по Вас копнея, от дълги седмици по Вас лудея, но няма полза, напразно всичко, уви, сърцето Ви не е самичко! Погледа Ви казва и мълчи, но няма власт над моите мечти, целувам Ви ръка мадам, но друг е моят блян... Аз тъй галантен съм, мадам, май щом настъпи сърцето Ви свободно пак ще стане, в краен случай, ще ме спасите, ако сърцето си разделите. (стари градски песни)