петък, 31 декември 2010 г.

Сурва весела година!

Сурва, весела година,
сурва, сурва до амина.Новата да ви дари
малко повече с пари!
С песни къща да е пълна,
раклите със тежка вълна,
а градините със плод,
с радост и щастлив живот,
с руйно вино, с медовина -
дребна челяд да е жива,
да узрее клас на нива,
колко пясък и звезди,
зърно толкоз да плоди,
та за всички хляб да има,
щом настъпи лоша зима,
а за мене по парица,
за бонбони и халвица...
Сурва, весела година,
сурва, сурва до амина!

сряда, 29 декември 2010 г.

КАКВО ДОНЕСЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ 2010 ГОДИНА?

Снимка: Иван ГРИГОРОВКрачка напред - две назад: пенсионната реформа
Колкото и да се опитваме да проумеем гениалните идеи на властимащите, не можем. От началото на годината до нейния край Б. Б. и неговият екип непрекъснато правеха нови планове. Всеки следващ обаче обезсмисляше напълно предходния, като често това ставаше не за дни, а за часове. Крачка напред и две назад беше танцът, който щем не щем, всички изиграхме, слушайки музиката на пенсионната реформа.

След като месеци наред писахме, в края на 2009 г. Министерският съвет взе, че ни послуша:
През януари людете с пенсии под 200 лева взеха 25 отгоре коледна добавка!

Около 900 хиляди възрастни се “облажиха” с тези пари, които общо бяха 25 млн. лв. (Преди дни една депутатка направи сметка, че само един ден полет на Бойко с хеликоптер е равен на 50 лв. добавка към пенсиите на 125 възрастни.) Бонусите за възрастни спряха дотук.

Златното швейцарско правило биде хвърлено под миндера
Вместо това се вдигнаха цените на инвалидните карти за столичния транспорт. От 6 на 20 лева - за трета група, 10 - за втора, и 8 - за първа.

Икономиката показа невидим ръст, цените скочиха, държавата още повече задлъжня на бизнеса, кризата се задълбочи, безработицата нарасна, депутатите си вдигнаха заплатите на над 3000 лв.!?
Пенсиите не мръднаха цяла година

Всъщност мърдат надолу - поради инфлацията. Догодина обаче това смъкване реално ще е с 28 лева средно месечно.

Управниците ни проглушиха ушите с антикризисни мерки, от които никой не разбра нищо.

Обещаха на старците и овдовелите, че ще вдигнат добавките им, и ги излъгаха
Таванът на пенсиите не падна. 4 млрд. лв. не стигнаха за пенсии и 60 на сто от парите започна да дава бюджетът. Ще продължи да ги дава.

Чу се брилянтното хрумване да се облагат с данък пенсиите на работещите пенсионери. После идеолозите млъкнаха. Но насочиха целокупното ни внимание към недобросъвестните граждани (и бивши министри, естествено), които лапат от народната баница както намерят за добре.

Многократно бе изтъкван неблаговидният факт, че

само за 8 години броят на инвалидните пенсии е скочил три пъти и вече половин милион души
вземат точно такива пенсии – световен рекорд по фалшива инвалидност!
Като че ли всички трябваше да се разкаем за греховете си към държавата, от която чакаме наготово всичко, но някак не стана. Ментетата, които прокуратурата разпозна, и до днес продължават да се броят на пръсти.

Властта забрани стачките пред парламента и МС. Пенсионерите се отказаха да припадат по жълти павета. И митингите секнаха.

Национализираха професионалните фондове и ги прехвърлиха в НОИ
Най-накрая, през декември, щедро рекламираната пенсионна реформа беше приета от парламента. Всички разбрахме, че от Нова година отпада точковата система. Нали това искахте, радвайте се сега, назидателно препоръча бащата на реформата – социален министър от миналото ни недавно. Пенсионираме се при навършена възраст и навършени години стаж, а не по сбор точки. Стажът е 37 години за мъжете и 34 години за жените. Ако не ни достига до 5 г. стаж, купуваме го накуп, не разсрочено. По хиляда лева годишно, ще рече – ако си висшист, вадиш 5 бона и си готов!

Който не може, чака не само да навърши възрастта, но и стажа. Той обаче от 2012 г. тръгва нагоре с по 4 месеца, докато стигне 37 г. за жените и 40 за мъжете.

По-нататък, от 2021 г. започва да расте и пенсионната възраст - с по 6 месеца, докато жените започнат да излизат в заслужен отдих на 63-годишна възраст, а мъжете - на 65 г. Но това ще стане едва след четири петилетки.

А дотогава – ще поживеем, ще видим. В обозримото бъдеще пак се задават избори. По стар български обичай всяка следваща власт започва всичко отначало.

Да ни е мирна и честита идващата 2011 г.! Нова година – нов късмет!

Надя СТАМБОЛИЕВА
източник:http://www.blitz.bg

петък, 24 декември 2010 г.

Весели празници!!!

Бъдни вечер


Късмет и предсказания 

  • Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
  • Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
  • Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
  • Зад палешника ( широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
  • На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
  • За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
  • Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
  • На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.


източник:http://bg.wikipedia.org/

четвъртък, 23 декември 2010 г.

От "вързано псе от съдбата" до "важното е да разбереш, че не си никой"


Получено на pamediapz@gmail.com от Атина
Публикуване на четвъртък, декември 23 @ 16:01:46 EET от pamedia

ОбществоОт "вързано псе от съдбата" до "важното е да разбереш, че не си никой"

Интервю на Диляна Иванова, 
публикувано във вестник "Български новини", Гърция
и изпратено на редакционния ни и-мейл от автора 
с желанието да покажем живота на наши сънародници зад граница  


Мария е от с. Брезово от Пловдивския край, но се омъжва в гр.Пазарджик и е работила дълги години в областта на културата. Специалността й „Ръководство на културно просветната дейност”  с профил „Театър”. Тя разтвори сцената на своя живот, за да ни представи не Хамлет и Дездемона, а живота си с цялата болка и радост по отминалите години и жизнения успех на своите синове, единият от които е ядрен физик в 5-ти блок в Козлодуй, а другият - току-що е взел диплома за компютърен специалист. 

Коя е Мария?

Аз съм една обикновена жена, която, като много други, попадна в периода на промяната в най-сложната си възраст. Някъде прочетох, че ще платят прехода четиридесетгодишните.  Не осъзнавах точно какво се има 
предвид, но когато го изживях, го разбрах.


Какъв беше животът ти в България?
През 1969г. кандидатствах в София и ме приеха да уча за специалност „Хидроенергийно строителство”. Следвах само една година. Родителите ми бяха бедни хора. Нямахме големи доходи. За да имам квартира и да започна да уча, те трябваше да продадат магарето. Издръжката в София за квартира и за храна, за тях тази сума бе голяма. Претърпях много трудности и преместване в друга квартира. Вървеше ми учението, но прекъснах. Не мога да комплектувам всички фактори, които са довели до това - и емоционални, и икономически. Изкарала съм един много гладен период и се разболях.


За да се успокоя след прекъсването от обучението, заминах за Крумов град, който е на границата. Там имам леля, калеко ми беше военен в поделението. Споделих с тях тревогите си и те ми помогнаха да остана при тях и започна работа в една Машинно-тракторна станция  като телефонист. По-късно се научих и да работя със сметачни машини. Това бе първият ми трудов стаж и сега, в годините за пенсия, аз издирих последния директор. Той откликна толкова сърдечно и ми помогна с документите. В този край хората са със смесено население и това е един повод да им благодаря. Добрината няма религия, добрината е в сърцата и душите на хората и бог е един, независимо какво име има.
Следващата година събрах кураж и реших да уча, но се пренасочих към  театъра.


Как стана пренасочването от телефонист и сметачни машини към театъра?
Не стана така внезапно. През пролетта се прибрах в моето родно село и срещнах директора на училището. Той се заинтересува какво става с мен, защо прекъснах да уча и какво правя. Споделих за семейството и трудностите с издръжката, която за тях бе колосална, а за мен - нищожна. Бях талантливо дете, обичах литературата, бях театрална натура и директорът на училището, знаейки всичко това, ми даде идея да продължа в Институт за музика, театър и хореография. Кандидатствах с етюд, рецитация на стихотворение, изпит по литература и история. Приеха ме първа по успех. Там се запознах със съпруга си и след завършване заминахме да живеем в Пазарджик.
Работех първо в Окръжния профсъюзен дом на културата, а съпругът ми - в Окръжен младежки дом. Професията ми бе много хубава, отговорна, но и представителна. Работех пред хора, сцена, винаги публични изяви. Трябваше да се показва ниво, квалификация, професионализъм и знание.
Когато дойде периодът в историята на страната ни, с разбирането че това са ненужните професии, без тях може, без културата може, защото първо е храната, естествено, аз попаднах в първия кръг на съкратените от длъжност и останах без работа.  Попаднах на борсата през февруари 1992г. под номер 43 в целия Пазарджишки окръг. Не знам кои са хора са били в първите номера, те са били „щастливците”.


Всички хора работят, цялата система в България работи, труди се. Дали е полезна или не, тя се труди и изведнъж ти си непотребен за никого. Не си нужен на никого. Обезщетена бях, но никой не те иска. Няма къде да намериш работа, навсякъде съкращения. Където и да попиташ, само те поглеждат и свиват вежди.


По-убийствената ситуация идва от това, не че си съкратен, а не можеш да почукаш, вратите са затворени и даже не ти позволяват да тропнеш.
Може би това е бил най-трагичният миг в живота ми в България. Давала съм си отвътре сила, обръщах го на шега и си казвах: „Имаме си чудесно жилище, обзавеждане, лек автомобил, имаме си две живи деца, отличници, съпруга ми работи, но аз си стоя у дома, получавам пари като обезщетение и се радвам на живота”.
Да, обаче ние не живеехме в общество, което да ни научи да стоим в къщи. Ние бяхме възпитани, че човек трябва да е полезен с нещо, да работи. По-скоро така е в Гърция, жената е домакиня, майка, стои си в къщи. Жените в Гърция са расли с такава психология. За тях това е смисъла на живота им. Докато при нас смисълът на живота беше друг. Това са два полюса за жената. Не говоря за съвременната гръцка жена, която работи и се доближава до българката от ония времена. Аз мисля, че българките бяха много далеч напред, защото образователната система в Гърция се е засилила през последните 15г. Докато образователната система в България, се е засилила през 60-те години на миналия век. Затова много добре разбирам какво им предстои да изживеят. Усещам го във въздуха, като миризма, като усещане на тялото, на психиката си, когато в момента работят и ще останат без работа след известно време, защото нещата няма да се стабилизират.


Как дойде идеята за емиграция?
Когато останах без работа, започнах да работя в една частна фирма, после в друга, после отговорник в магазин. Занимавах се и с оранжерии, карах курсове по счетоводство. Но зора и мъката, какво ли не правят. После останах в къщи в резултат на заболяване. Големият ми син беше трета години в Софийският университет в специалност „Атомна физика”. Издържали сме го, както мен са ме издържали, почти без пари.
Да дойдеш в Гърция, беше обидно, пошло. Въпреки това, започнах да мисля за емиграция, заради мои много сериозни познати, които работеха в Гърция. Реших, че щом те успяват и аз ще мога. Аз не дойдох по пътеките през границата, а с автобус и виза, която ми струваше 600 долара. Взех на заем, без никой от семейството ми да знае. Сам-сама организирах всичко. Изпитвах много обида и много срам, чувства обзели ме години наред. Питах се, какво се случи с мен, какво лошо съм направила? Честно, достойно и почтено съм живяла. Бях много уважаван човек. Имах страшно много приятели. Всички познаваха мен и съпруга ми. С какво заслужих това?
Точно като пребито куче чаках на опашка пред консулството за виза. За целия ден сигурно три визи бяха отпуснали и едната бе за мен.
В живота на човек, нещата са се случили на енергийно ниво. Други сили движат човек и нещата, които трябва да изживее. И тръгнах в една неизвестност. Не знаеш език, не знаеш нищо. Приятелка ми помогна да намеря работа.


Помниш ли първата си работа? 
Да. Първата ми работа беше при две много красиви момиченца. Хората с магазини и фабрика за църковно оборудване. Взеха ме с колата, за да гледам две момиченца, на по четири и седем годинки, но в къщата ме чакаше най-голямата изненада - бебенце, момченце на един месец. Не са се държали хората зле с мен, но идвайки от един жесток стрес в България, аз трябваше да работя и тази моя първа работа бе златна клетка, в която бях затворена от езиковата бариера. Точно тогава на улица „Александър”, убиха английското аташе и затвориха почти цяла Гърция. Това бе лятото на 1999г. Арестите и проверките бяха тотални. Събираха хората по стадионите, затваряха метрото, затваряха магазините, автобусите, навсякъде. Хората, които са го изживели, знаят. Аз три месеца не излязох от онази къща. Тя беше на сто метра от морето в Тимари, на юг след Анависо, в посока Сунио. Къщата и градината бяха разкошни, но в съзнанието ми е стрес и нищо от разкошността не можех да видя. Даже не можах да усетя, че хората са били културни и добри с теб. Защото дойдох като вързано псе от съдбата, от живота. Като някой, който те е подгонил и иска да те унищожи, да те убие.  И все едно тези хора са виновни за това. Те са врагът, те са виновни за цялата тази ситуация и като че те са ми виновни, че аз не знам езика. Не знам защо, но в началото така приемаме първите си работодатели. Много години трябваше да минат, за да кажа, че те не са ни викали. Те и сега не ни викат и сега нямат нужда от нас. Ние имаме нужда от тях. Плащаха ми на седмица и си спомням, когато получих първата си заплата, прибрах се в стаичката и преброих парите. Бяха толкова, колкото е месечната ми заплата в България. Изпратих цялата едноседмична заплата на семейството и когато разбрах, че имам да получавам пари за още 3 седмици, не се освестих. Успях за три месеца да си върна всички борчове, които бях направила за идването си. Работех при тези хора година и два месеца, защото ме заблудиха, че в България има работа за мен. С два месеца закъснение започнах работа, но само за 4 часов работен ден и 150 лева заплата на месец. Плесницата беше жестока! След няколко месеца поех назад към Гърция. Отново трудности на път и от целия автобус пуснаха единствено мен да премина границата.




Как се справи с живота тук, нравите, езика? 
Интелектът на българката е невероятен. Интелектът на гъркинята е под нашият Старият, лошият строй ни беше научил всичко да правим. Сблъскването на нашите разбирания, на нашата ценностна система с гръцката, наистина за някой хора е трагично. След десет години като емигрант, сега мога да кажа, че имало дълбок смисъл да дойда. Това ми е било необходимо, за да оценя още по-добре себе си. Всъщност се оказва, че е градивен елемент, а не деградивен, обаче го разбрах след осем години. Да кажем, вече от две години съм по-наясно. Трябваше да се науча да излизам от ситуацията като участник, за да разбера нещата, но това наистина иска много време, много четене, много разсъждение, за да разбереш, че не е обидно това, което вършиш в Гърция, че ти не си никой!
Дори и да си домашен помощник, дори да си слугиня, да стигнеш до положение да не се обиждаш на нищо казано за теб. Който иска да говори обидни неща, нека ги говори. Той ги говори на някого, за когото мисли, че съм аз. Но аз не съм само тялото си. Докато се приемам само за тялото си, ще се обиждам. И сега някой да ме напсува, да ме нарече с най-обидни думи, може и да го погледна, да се усмихна и да му благодаря. От това дойде силата ми, но трябваше да направя 180 градуса развитие в ценностната ми система, а това е нещо убийствено.


Разбрах, че животът се живее сега. Дали това сега е в Гърция или в България или съм на екскурзия в Италия, Индонезия, но живея сега. Ако аз не избера да бъда щастлива, да се зарадвам на слънцето и ако чакам да се върна в България и да се нахраня, извинете ме, мили хора! Много пъти, чистейки в къщата, чувствайки се свита, в един момент започнах да осъзнавам, че живея тук и сега и имам няколко часа на ден сама. Това е една разкошна къща и я чистя и се изморявам, но досега живях с мисълта, че съм слугиня, чувствала съм се като жертва. В един момент разбрах, че съм допринесла с нещо, което този дом да е хубав. Стопаните не се радват, нямат време да се спрат у дома си. Обаче аз се радвам и на тези дребни неща в ежедневието си и да виждам красотата на това, което имам в Глифада в момента и всяка година преоткривам неща, за които съм била сляпа преди това. Защото преди бях със затворено съзнание, със робско съзнание, но не гърците са ми го насадили това, а аз сама съм си го насадила. Когато обаче излезеш от това и го махнеш от себе си, съвсем друг става живота ти. И ме уважават, и ме зачитат и ме почитат и ми плащат. Ако не се стремим ние да създаваме порядките в един дом, в който работим, ще е по-добре, макар и да сме образовани и да знаем как да наредим плана за деня, как да сготвим без да изцапаме печката и искаме ние да се наложим. Аз си признавам, че съм го правила в мислите си, не съм го налагала, но това ме е ядосвало и мъчило. Когато спрях да го мисля, спрях да се изнервям и изведнъж след месеци открих, че те ме оставиха да правя каквото аз искам и както аз искам. И сега всичко ми е наредено и всичко ми е добре, без да съм толкова изморена и съсипана както преди. И изведнъж се оказа, че причините да се подредят нещата са в мен. Тоест аз съм подредила самата себе си, подредила съм омразата си, робската си психика. Изчистила съм яда, негодуванието към съдбата, към тия тук дето им слугувам. Когато аз подредих собствената си душевност, тогава се подредиха нещата и във физическият ми живот.


Смяташ ли, че си постигнала целите заради които си дошла в Гърция?


Много познати имам които са дошли в Гърция и се настройваме със цялата си същност за отпуска, за време в което ще се завърнем по родните места. Аз не бях виждала синовете си години. За една майка, която страшно обича децата си и се жертва за децата си, само тя може да усети за какво говоря. Благодарение на емиграцията детето продължи образованието и след завършването си искаше да дойде при мен да работи, но на границата го върнаха, но буквално на следващият ден получава съобщение за да се яви на интервю за работа. Конкурса бе труден и без да имаме връзки, спечели и го назначиха на работа на в 5-ти енергиен блок на Козлодуй. Днес той е на ръководен пост, много добър специалист. Защити и първи и втори лиценз и аз съм много горда с моето дете.
Това са мотивите които са ме движили за да избера емиграцията. Как можех да погледна детето си и да му кажа, че не мога да му подсигуря следването, че съм се провалила като родител?
Малкият ми син кандидатства и в Пловдив, Варна, София и гр.Патра. Приеха го навсякъде. Дойде в Гърция в университета в Парта  в специалност „Компютърни технологии”,  но се прехвърли по-късно в София и завърши успешно. Известно време живя тук при мен в Атина и вярвам, че съм му дала добри житейски уроци.


В каква посока се развива бъдещето на Мария? 
С най-голямо желание искам да се върна у дома при семейството, но с приятелите и познатите не е така. При първата среща всичко е искрено, но при второто кафе усещаш лека промяна и със всяка следваща година разбираш, че си чужд сред свои. Мислят, че парите в Гърция падат от небето. Даже се стигна до там, че в приятелски разговор за трудностите от живота, бе ми казано: „Е, да обаче не мога аз да изоставя децата си, както ти Мария ги изостави”. Не обяснявам, не отговарям, но ти остава като дума казана. Не съм събрала пари да имам настрана, но съм дала две образования, поддържам майка си и семейството си и ние със съпруга ми живеем.


Ние които сме емигранти изкарваме със адски мъки и лишения парите си. Може би 80% от тези пари са изпратени в България за да подпомогна икономиката не на Гърция, а на моята страна. Подпомагам семейството си и макар мен ме няма в моята родина,  аз мечтая за нея, ще си бъда в нея.


Как организираш свободното си време? 
Нямам много свободно време, само един ден в седмицата. В неделя се срещаме с приятели, говорим си, общуваме на теми различни от нашето ежедневие, като здравословното хранене, здравословен начин на живот, за физическото тяло, за енергиите и за процесите. Пътуваме поне 2-3 пъти в годината с моята най-добра приятелка Вера/б.р.която търпеливо изчака края на интервюто/, като изключвам екскурзията до България. Обичам да ходя на малки островчета и различни интересни места.
Много хубаво място е и църквата тук в Атина. Отец Атанасий е изключителен човек. На 27г. на годините на сина ми е и е образован и се справя добре. Има хъс и желание да го прави много добре. Църквата от едно празно помещение се превърна в църква. Да е живо и здраво момчето и да работи!


Твоето послание, към многобройната българска общност тук в Гърция?
Нещо което малко ме смущава и малко ме тревожи е че няма център който да ни обединява. Не мога да разбера в какво се крие това разединение. Казано е, че създателят ни е създал да бъдем различни. Заложил е в нас разнообразието и различието, но не разделението и разединението. Моето послание е единение. Не случайно и на нашето Народно събрание, точно това е написано: „Съединението прави силата”. Къде сте българи? Защо не сме обединени? Това ми е болка и мъка, това ми е желанието.




четвъртък, 16 декември 2010 г.

Хубава работа ама малко българска!-Зимата пак ни изненада.

15 изпотрошени и натъртени потърсили помощ в Спешното на пазарджишката МБАЛ

Много са пострадалите пешеходци през днешния ден, съобщи фелдшер от дежурния екип с ръководител д-р Колев в Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик.
През отделението за помощ до 17:00 ч. днес са преминали 15 души от всякакви възрасти и с всякакви наранявания. Между тях има както с фрактури, така и отървали се само с натъртвания и изкълчвания, каза дежурният.
 
 
източник:в.Виделина

неделя, 12 декември 2010 г.

Коледна благотворителност

БЧК раздаде подаръци на деца
Публикуване на неделя, декември 12 @ 15:34:25 EET от pamedia
Общество
370 деца в неравностойно положение на възраст от първи до осми клас получиха Коледни подаръци на днешното тържество в Младежкия дом, организирано от Областния съвет на Българския червен кръст в Пазарджик с подкрепата на Германски Червен кръст гр. Хамелн-Пирмонт. Над 150 деца от самодейните колективи на Младежкия дом участваха  в танцово-музикалната програма, с която зарадваха и гостите от



Германия.
През изминалата седмица в Пазарджик пристигна хуманитарна помощ с три камиона от дарители на Германски червен кръст. Помощта включва коледни подаръци, подготвени от германски семейства, играчки, дрехи, обувки, както и болнични легла и оборудване, предназначено за МБАЛ-Пазарджик.

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Хубава работа ама малко българска!-Нова финансова инжекция за държавата.

Първата финансова инжекция беше данък "КОЛИБА".
Втората :


   

Осигурителен стаж ще се купува само с вноски накуп

09.12.2010 18.57
Това решиха депутатите по време на обсъждането на второ четене на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). До момента това можеше да става и с разсрочено плащане.

За осигурителен стаж при пенсиониране ще се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Купуването на стаж дава възможност на хората, които са навършили пенсионна възраст, но не им достигат до пет години осигурителен стаж, да се пенсионират.

Поправките в КСО предвиждат от догодина увеличаване на осигурителната вноска с 1,8 процентни пункта, с което поскъпват и вноските за купуване на една година осигурителен стаж с близо 100 лв. за година.

От опозицията се противопоставиха остро на отмяната на разсроченото изплащане на купения стаж. Най-наказани са висшистите, които еднократно трябва да дадат около между 4000 и 5000 лв., заявиха от Коалиция за България.

От началото на 2011 г. отпада т. нар. точкова система за пенсиониране. Така право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се придобива при навършване на 60 години от жените и 34 години стаж, а за мъжете - навършени 63 години и 37 години осигурителен стаж. От шест на 12 месеца се увеличава срокът, необходим за изчисляване на обезщетенията за общо заболяване и майчинство, прие парламентът. /Vesti.bg
Днес+


 Важното е бедните да стават по бедни,(защото идват избори),
а богатите по богати.
            

понеделник, 6 декември 2010 г.

Българските лекари + Хипократовата клетва=


Хипократова клетва
Автор: Хипократ
Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.
Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.
Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.
Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.
Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.
Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.
Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.
В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни или роби.
Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.
И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.
Заклех се!


Моят град

Обичам моят град,макар да не е толкова голям.
Обичам всяко кътче което сега се е изменило.
Спомням си от моя дядо,че тук е ставал най големия
пазар за говеда.От там е дошло и името му Пазарджик.
Спомням си го през детството .

Малки спретнати къщурки и тук там някоя двуетажна.
Прашни улици,без канализация,имахме само една чешма
на улицата.Тук премина нашата младост и сега старостта.
Пред очите ни нашия град израстваше и се превръщаше в
модерен град.
В града ни има много забележителности:
църквата"Св.Богородица",
Къща музей "Станислав Доспевски"
Читалище "Виделина" основано през 1862 година.
Има хубави паркове от, които най харесвания е парк"Острова".
В нашата младост "Острова" беше естествен с буйните води на р.Марица,
старите дървета,буйните храсти от къпини и малини.Там беше нашия отдих,
там водех и отгледах малкия си брат.

В днешно време той вече е един красив, подреден парк с цветните градинки,
с спортните площадки,детски площадки има и зоологическа градина,място за
отдих и спорт.
Всички главни улици на града ни се ремонтираха и разшириха.
Почти в всяко училище се направиха спортни площадки,сградите
се санираха.
Всичко това се направи благодарение на амбициозния ни млад кмет.
Ето защо ние старите хора от града се гордеем с нашия град-градина.
Радваме се ,че има такива амбициозни млади хора.
Благодарим му!
Разбира се има и слабости.
Слаб контрол  над фирмата която се грижи за хигиената,над строителните
фирми,които замърсяват града ни.
Все още не може да намери пари да се почисти коритото на р.Марица-
но къде са гражданите-богати бизнесмени,те не обичат ли града в който
живеят.Къде са общинските съветници на ,които ние данъкоплатците
плащаме заплати.Да се откажат от тях няколко месеца и пари ще има.

Нека всички граждани на града ни да го харесват,обичат и да възпитават
деца,внуци и правнуци да го пазят чист и красив!

неделя, 5 декември 2010 г.

Пее ми се песен за душата!-Гурбетчия

Снощи те видяли
нашенци край село.
Казват,весел бил си,
карал си кат хала.
Накривил калпака
над бяло си чело
и от песен ти
гората ехтяла.

Тук ме остави
бяла и червена
като китка цвете,
румена засмяна.
По печалби тръгна,
по гурбет далечен
и да се върнеш
не помисли вече
----------------------------


събота, 4 декември 2010 г.

"Код оранжево"-тема за размисъл

"Тревогата е обявена за София, Благоевградска, Кюстендилска, Пазарджишка, Ловешка, Видинска, Врачанска, Габровска, Великотърновска, Плевенска област.

"Код оранжево" означава, че времето е опасно. Очаква се до края на денонощието в тези области предупреждението да остане в сила."-извадка от публикация в Днес+





Какъв смисъл има от този код,като коритата на реките не са почистени.
В Пазарджик се отчита  дейност само за пред медиите:

Комисия тръгва на оглед по речните корита
Публикуване на четвъртък, септември 30 @ 16:30:59 EEST от pamedia

Общество
Със заповед на областния управител на Пазарджик д-р Дончо Баксанов е съставена комисия, която да извърши отново оглед на речните корита и реките на територията на област Пазарджик. От експертите се очаква да  предложат решения за извършването на мероприятия осигуряващи нормалната проводимост на реките. При необходимост Комисията ще дава предложения за почистване на терени от сгради, 


дървета и други застрашаващи живота и здравето на хора и животни и ще следи за изпълнение на набелязаните мероприятия осигуряващи защитата на населението.
Оглед на реките и речните легла беше вече извършен в началото на 2010г., като комисията обходи реките Тополница, Луда Яна, Панова река, Чепинска, Яденица, Бистрица, Луковица, Юндолска, Стара река. 

Общината ще чисти ръкава на Марица край острова
Публикуване на понеделник, октомври 25 @ 13:49:42 EEST от pamedia

Общество
Община Пазарджик предприе действия по почистване на левия /безводния/ ръкав на р. Марица, се казва в прессъобщение на общинска администрация.
Обраслият с дървета и храсти сух ръкав ще чистят работници от общинското бюджетно мероприятие “СПЖФНСИ”, временната заетост и затворници.
Дейността ще бъде съсредоточена


 в района на парк остров “Свобода”, в разстоянието от пешеходния мост до моста на р. Марица, отвеждащ към ул. “Искра”. За почистването се използва наличната техника в направление “Озеленяване” на БМ “СУОПКД”, се уточнява в прессъобщението.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е състоянието на левия ръкав на река Марица в момента.
Ако не дай боже стане наводнение, ще почнем да търсим кой 
е виновен,ще почнат едни оправдания,журналистически разследвания.
Няма пари ли?
Кмета на града ни всеки ден бяга до "Острова" не вижда ли , 
че не се почиства ръкава,или понеже няма да се реже лента 
за откриването на някой от ремонтиран булевард само отчитаме 
дейност на книга.
Защо и до кога господа народни избраници?
Ръкава обрасъл с храсти,но моста е накичен празнично.
Иначе е хубаво да е украсен моста ,да има елха в центъра на града,
но да не стане така,че заради немарливостта на някой чиновници 
да празнуваме коледа във вода.


петък, 3 декември 2010 г.

3 декември - Международен ден на хората с увреждания.


НПО-та на хора с увреждания показват изложба базар на ръчно изработени изделия
Публикуване на четвъртък, декември 02 @ 17:48:27 EET от pamedia

Общество

Младежкият дом в Пазарджик е инициатор и организатор на изложба базар по повод  3 декември - Международен ден на хората с увреждания. Изложбата беше открита днес. Официален гост на събитието беше Минчо Коралски – директор на Агенцията за хора с увреждания. Той е в Пазарджик във връзка с откриването на асансьор за хора с физически затруднения в сградата на музея и галерията.
Директорът на Младежкия дом Инна Церовска изрази удовлетворение от факта, че изложбата е успяла да събере представители на всички неправителствени организации в социалната сфера, които работят с хората с увреждания. В изложбата 


участват Сдружение “Егида” – Защитено жилище и Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица с интелектуални затруднения, Сдружение “Бъдеще” - Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания, Организация на слепите в Пазарджик, ЦСРИ “Човеколюбие”- Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми.
На 3 декември е посветен и концертът утре от 17:30 часа, в Голяма зала на Младежки дом – Пазарджик, с участието на Представителен танцов състав “Чудесия”, Клуб по танци към детски състав “Елица”, Танцов състав “Чавдар”, Представителен танцов състав „Детство”, Клуб „Естрада” и Детска вокална група „Кала”.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Хубава работа ама малко българска!-Промоцията.....

Гинче Караминова не се върза на „промоцията“ и скъпия дар от "Клаус Барби”
Публикуване на четвъртък, декември 02 @ 10:27:30 EET от pamedia
Общество
Гинче КараминоваНародният представител от ГЕРБ Гинче Караминова е една от 22-та депутати, които не са се поддали на предложението за подарък на супер скъп мобилен телефон. Съвместен екип на bTV и вестник "168 часа" организира скъпо парти-промоция на телефони, покани 38 депутати на квотен принцип и им обеща за подаръци суперскъпи мобилни телефони, струващи по над 6000 лева бройката. В работно време, част от народните представители със служебните си автомобили отидоха на промоцията.
В предаването „Тази сутрин“ на  bTV журналистът от телевизията  Стоян Георгиев и колегата му от


"168 часа" Теодор Насков съобщиха, че 16 от депутатите са отговорили на поканата.
Сред поканените е била и народната представителка от Пазарджик Гинче Караминова, която не се е явила на промоцията и не е пожелала да получи скъпия дар, стана ясно в "Тази сутрин", където бяха съобщени имената на неявилите се на промоцията.
Теодор Насков разказа, че заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов е искал много да присъства на събитието, но поради отсъствието от пленарна зала на Цецка Цачева на него му се е наложило да я замества. Шефката на кабинета му се е обадила на журналиста под прикритие и му е казала: "Господин Анастасов много иска, но няма да има възможност да дойде в 13.00 часа, но ме помоли дали не може от негово име да дойда и да си вземе подаръка”.
Замисълът на журналистите от двете медии бил вместо промоция на телефон да покажат на екран Етичния кодекс, в който е записано, че депутатите нямат право да получават лични подаръци над 200 лв. Техниката обаче изиграла лоша шега и презентацията на Етичния кодекс не се състояла.
Особен емблематичен момент в цялата конспирация на журналистите от bTV и 168 часа е името на компанията, която прави презентацията и дарява такива скъпи телефони - "Клаус Барби”. Това е военен престъпник от Втората световна война, нацист, известен като "Касапинът от Лион”. Непознаването на това име, разбира се, няма нищо общо с податливостта към корупция у народните избраници, но говори познанията им по история.