Съдба лоша, що събра ни нази двама толкоз късно. Защо господ ни създаде мене рано,тебе късно. Сърцата ни в ритъм бият щом очите ни се видят. Ти изгряваш, аз залязвам страдам мила щом те видя. Срещата за нас е пролет, а раздяла - късна есен. С други и друга ний живяхме, един за друг, ний копняхме. Аз те срещнах, но защо ли, сал сърцето да ме боли. От как в теб се мила влюбих аз живота си погубих. Ти изгряваш, аз залязвам, страдам мила, щом те видя. стари градски песни