Млад Пенсионер

Факти от историята взети от wikipedia -  Историята на социалното и в частност на пенсионноосигурителното осигуряване в България започва 8 години след Освобождението, с приемането на Закона за пенсиите за инвалидност на военните лица от 11 ноември 1886 г. Той е считан за доста несъвършен, затова някои приемат за първи подобен акт Закона за пенсиите на учителите от 15 декември 1888 г. (влязъл в сила на 12 януари 1889 г., след публикуването му в бр. 4 на Държавен вестник), прокаран от правителството на Стефан Стамболов. С него започва изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия. До войните за национално обединение, размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва про

Да и в провинцията се протестира макар мълчаливо и не атрактивно за медиите. От една година всеки вторник от 15.00 ч. до 16.30 ч. – приемното време на кмета на Община Пазарджик, членове, съмишленици и симпатизанти на Сдружение „Човеколюбие” присъстваха пред сградата на Община Пазарджик в очакване да се реши бъдещето на Защитено жилище за хора с психични проблеми „Човеколюбие” и Социално предприятие „Човеколюбие”. Въпреки това представителите на Сдружението не са приети от общинското ръководство и не са получили яснота за решаване на проблема. Тези хора наистина вече цяла година протестират пред общината, но никой не им обръща внимание, нито ние гражданите, нито общината, ами  медиите къде са досега само водят статистика. Те не разливат млеко на пътя, не палят тютюневата реколта, не хвърлят домати по сградата на общината, те просто мирно протестират.Така е просто в този протест няма интрига, няма зрелище. Според мен лошото е, че протеста е пред община Пазарджик, а не пред парламент

Дълъг път далечен, а звънчето еднозвучно звъни, все звъни и по широките скръбни полета песента на коларя звънти. Аз си спомням нощите блажени, роден край и лесът от брези и в очите, макар и студени, като искри проблясват сълзи. Колко чувства на радост и мъка буди този напев прост и стар и в сърцето, макар и в разлъка, пак възпламва младенчески жар. А звънчето звъни, сякаш стене, спря коларят напева си стар и отново извива пред мене моят път надалеч, надалеч, надалеч. стари градски песни

Продукти 1.4 кг  шаран, сол и черен пипер За плънката  50 г масло 1 глава лук, нарязани на кубчета 1 супена лъжица (15 мл) ситно нарязан магданоз 1 чаена лъжичка (5 мл)  див лук  120 гр   бяла  галета 3 яйца, бити 350 гр гъби, нарязани на ситно около 1/2 чаша (6 супени лъжици) 75 мл червено вино (по желание) Приготвяне Шарана се почиства от перките,люспите и вътрешностите, измива се със студена вода и се посолява със солта и черния пипер. Направете плънката. Разтопете маслото в тенджера, добавете лука и запържете леко в продължение на 3-4 минути, докато омекне. Махнете от огъня и добавете дивия лук, галетата и разбитите яйца. Да преседи  в продължение на 10 минути. След това се  разбърква с гъбите и малко  червено вино, ако е необходимо. Добавете  сол и черен пипер и се разбърква добре.  Слагате плънката в почистения шаран и зашивате с конец, след което го завивате плътно  с предварително намазано с масло готварско фолио. Поставете рибата в огнеупорен съд, залейте