сряда, 17 декември 2014 г.

Как Пенсионно - осигурителна система на България е доведена до фалит

Факти от историята взети от wikipedia -

 Историята на социалното и в частност на пенсионноосигурителното осигуряване в България започва 8 години след Освобождението, с приемането на Закона за пенсиите за инвалидност на военните лица от 11 ноември 1886 г. Той е считан за доста несъвършен, затова някои приемат за първи подобен акт Закона за пенсиите на учителите от 15 декември 1888 г. (влязъл в сила на 12 януари 1889 г., след публикуването му в бр. 4 на Държавен вестник), прокаран от правителството на Стефан Стамболов. С него започва изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия.

До войните за национално обединение, размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на 20 век и е възобновен отново по време на Втората световна война.

С приемането на Закона за общественото осигуряване от 1924 г. и на Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 г. е оформена фондовата система за социалното осигуряване в България.

Следващият етап е изграждането на държавното обществено осигуряване, започнало със създаването на Института за обществено осигуряване през 1941 г., който се грижи за изграждането и доброто функциониране на обществените осигуровки в страната. Десет години по късно - през 1951 г. е ликвидирана системата на фондовото осигуряване и тя е заменена от изцяло държавна - с бюджетно финансиране на социалното осигуряване.

Действащото до Деветосептемврийския преврат и малко след него пенсионно законодателство определя точни и ясни критерии за отпускане на пенсии, като от първостепенна важност са размерът и продължителността на внесените осигурителни вноски. Участието в даден пенсионен фонд се доказва със специални марки в осигурителната книжка и с т.нар. Сведения за пенсиониране, издадени от съответния работодател.

През 1948 г. е приет нов Закон за общественото осигуряване, заменил действалия от 1924 г. такъв, който подменя фундаменталния принцип, че правото на пенсия се поражда от участието с осигурителни вноски в съответния фонд, а не от положения труд. Осигуровките на работниците и служителите по силата на новия закон се поемат изцяло от държавните предприятия и учреждения. Налице е в областта на осигурителните отношения и право през този период изцяло политическо законодателство - след 9 септември 1944 г. влиза в сила Закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма, който предвижда финансова помощ и безплатен ремонт на жилищата на "пострадалите". Постепенно кръгът на "пострадалите" правоимащи се разширява значително и обхваща и кръвните роднини на антифашистите до трета степен на родство, а също и тези по сватовство. Това е само началото на една цялостна законодателна поредица от мерки в подкрепа на тези лица, превръщайки пенсионната система на страната в част от широка мрежа от привилегии, които облагодетелстват една категория български граждани за сметка на основната част от българското общество, при това социално нуждаеща се.

През юни 1945 г. е приета от "народната власт" Наредба-закон за народните пенсии. Според този нормативен акт право на такава пенсия имат всички български поданици, които в периода от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са пострадали в борбата против фашизма и в резултат на това са станали инвалиди с най-малко 30% изгубена работоспособност. От право на пенсиониране по този закон могат да се възползват и тези, които са допринесли за борбата против фашизма като общественици, хора на науката, изкуството и литературата. Такива пенсии се отпускат и като наследствени на съпрузите, непълнолетните деца и родителите на загиналите антифашисти. През 1959 г. ЦК на БКП институционализира съществуването на института на Активните борци против фашизма и капитализма (АБПФК), по силата на което обстоятелство в зависимост от това в коя от четирите категории попадат тези лица, получават и съответния размер на пенсия по силата на специалното осигурително законодателство за тази категория физически лица. За да се отпусне пенсия на АБПФК от 1959 г. не е необходимо наличието на процент на инвалидност. Осигурителната и законодателна аргументация в случая е насочена към тежките условия на антифашистката борба, които са влошили здравето на кандидатите и това се е отразило на тяхната работоспособност. От съществена важност в случая е обаче обстоятелството, през годините кандидатът да не е изменил на комунистическите идеи, като за целта представи и съответен документ от ръководството на БКП, РМС, ОФ, а за техните ръководства - от Министерския съвет.

Преференциалното раздаване на пенсии след деветосептемврийския преврат на една социална група се осъществява паралелно с отнемането на осигурителните права на други български граждани, въпреки наличието на внасяни осигурителни вноски към субекти във фондовата система (които са одържавени). На 14 януари 1948 г. е обнародван Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Въз основа на него са спрени пенсиите на безследно изчезналите в периода от 9 септември 1944 г. до 30 март 1945 г. във връзка с преврата на 9 септември 1944 г., както и на осъдените от Народния съд, а също и на всички други физически лица, за които властта смята (т.е. по презумпция), че имат "фашистки прояви". В периода между 20 септември 1944 г. и 6 октомври 1944 г. убитите без съд и присъда и безследно изчезналите български граждани са около 20 000 души. Осъдени от Народния съд са 9155 души, но фактически броят на засегнатите от този специален и репресивен закон е реално много по-голям, особено предвид начина на правоприлагане и осъществяване на прасъдието в България през този исторически период. По силата този закон са отнети и наследствените пенсии, като не е признат за трудов стаж този положен от някои длъжностни лица преди 9 септември 1944 г. - кметове, помощник-кметове, полицаи и т.н.

Пенсионното законодателство в периода от 9 септември 1944 г. до приемането на Закона за пенсиите, влязъл в сила от 1 януари 1958 г. е с ясно изразен политически характер. Идеята за право на пенсия е, претворена и в законодателството, че тя е средство за овъзмездяване, а не резултат от дългогодишно осигуряване на лицето, при това реално осъществявано. Правото на пенсия е превърнато от отечественофронтовската и комунистическа власт управлявала страната в средство за раздаване на привилегии и за налагане на рапресии на инакомислещите, което е в противоречие с основни правни пранципи. На практика са лишени от средства за съществуване правоимащи, които реално са внасяли през годините осигурителни вноски за това, което е обезсмислило основните осигурителни принципи на общественото осигуряване.


Характерна черта на българската осигурителна и в частност пенсионносигурителна система в исторически контекст е, че тя е в много по-голяма степен обвързана с държавата, отколкото в развитите европейски страни в края на 19 и през 20 век. Одържавяването на социалното осигуряване в България по немски образец започва през 1941 г. със създаването на Института за обществено осигуряване, което е решителна стъпка за обхващането в осигурителната система на всички слоеве от активното население на страната от т.нар. свободни професии - земеделци, занаятчии и търговци, въпреки символичния размер на техните пенсии.

След Априлския пленум в България е приет Закона за пенсиите, влязъл в сила от 1 януари 1958 г., и останал в сила до влизането в сила от началото на 2000 г. на сега действащия Кодекс за социалното осигуряване.

От 1 януари 2000 г. в България е в сила нова пенсионноосигурителна система, изградена от три основни стълба:



  • държавно обществено осигуряване;
  • допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт (професионален и универсален фонд);
  • допълнително доброволно пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.



Основната цел, която си поставя новата система на пенсионно осигуряване в България е привеждайки пенсионноосигурителната система в страната в съответствие с Европейския социален модел, да повиши жизнения стандарт на бъдещите български пенсионери.

Новият тристълбов български модел е смесен и комбинира двата основни принципа – разходопокривният (при държавното обществено осигуряване) и капиталово - покривният (при допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване).

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Мълчалив протест пред община Пазарджик

Да и в провинцията се протестира макар мълчаливо и не атрактивно за медиите.

От една година всеки вторник от 15.00 ч. до 16.30 ч. – приемното време на кмета на Община Пазарджик, членове, съмишленици и симпатизанти на Сдружение „Човеколюбие” присъстваха пред сградата на Община Пазарджик в очакване да се реши бъдещето на Защитено жилище за хора с психични проблеми „Човеколюбие” и Социално предприятие „Човеколюбие”.
Въпреки това представителите на Сдружението не са приети от общинското ръководство и не са получили яснота за решаване на проблема.

Тези хора наистина вече цяла година протестират пред общината, но никой не им обръща внимание, нито ние гражданите, нито общината, ами  медиите къде са досега само водят статистика. Те не разливат млеко на пътя, не палят тютюневата реколта, не хвърлят домати по сградата на общината, те просто мирно протестират.Така е просто в този протест няма интрига, няма зрелище. Според мен лошото е, че протеста е пред община Пазарджик, а не пред парламента в столицата ни. Защото друго си е в столицата да протестираш веднага идват големите телевизии, правят се страници в фейсбук, онези правозащитните  организации веднага са на линия, ще дойде и Йоло Денев щатния протестър и шоуто започва.

Но тези хора са човеци те не искат да стават медийни звезди, те просто мирно си търсят правата, но са сбъркали държавата. Защото държавната администрация в България е, като Берлинска стена за своите граждани.
мълчалив протест


неделя, 7 декември 2014 г.

ПЕСЕНТА НА КОЛАРЯ

Дълъг път далечен, а звънчето
еднозвучно звъни, все звъни
и по широките скръбни полета
песента на коларя звънти.

Аз си спомням нощите блажени,
роден край и лесът от брези
и в очите, макар и студени,
като искри проблясват сълзи.

Колко чувства на радост и мъка
буди този напев прост и стар
и в сърцето, макар и в разлъка,
пак възпламва младенчески жар.

А звънчето звъни, сякаш стене,
спря коларят напева си стар
и отново извива пред мене
моят път надалеч, надалеч, надалеч.


стари градски песни

петък, 5 декември 2014 г.

Пълнен шаран - за Никулден

Продукти

1.4 кг  шаран,
сол и черен пипер

За плънката
 50 г масло
1 глава лук, нарязани на кубчета
1 супена лъжица (15 мл) ситно нарязан магданоз
1 чаена лъжичка (5 мл)  див лук
 120 гр   бяла  галета
3 яйца, бити
350 гр гъби, нарязани на ситно
около 1/2 чаша (6 супени лъжици) 75 мл червено вино (по желание)

Приготвяне


  1. Шарана се почиства от перките,люспите и вътрешностите, измива се със студена вода и се посолява със солта и черния пипер.
  2. Направете плънката. Разтопете маслото в тенджера, добавете лука и запържете леко в продължение на 3-4 минути, докато омекне. Махнете от огъня и добавете дивия лук, галетата и разбитите яйца. Да преседи  в продължение на 10 минути. След това се  разбърква с гъбите и малко  червено вино, ако е необходимо. Добавете  сол и черен пипер и се разбърква добре. 
  3. Слагате плънката в почистения шаран и зашивате с конец, след което го завивате плътно  с предварително намазано с масло готварско фолио. Поставете рибата в огнеупорен съд, залейте с вода. Сложете във предварително загряна  фурната и я нагласете на 160 градуса за 25 минути.
  4. Извадете рибата от фолиото и я поставете в подходяща чиния, като я гарнирате с лимон и много магданоз.