Млад Пенсионер

Бях в Балалайка, в тоя чуден бар, где страст кипи и зърнах те и в миг изтръпнах аз от твоя поглед мил. Ти се спря при мене, целуна ми ръка в оня час и равнодушен беше твоя глас и аз горях от страст. Но ти изчезна пак  и твоя лик любим,  за мен е само спомен скъп,  уви такъв е днес света. Бях в Балалайка, в тоя чуден бар, где страст кипи и зърнах те и в миг изтръпнах аз, като ме погледна ти. стари градски песни

Само тази нощ искам да съм с тебе, само тази нощ искам да те гледам! После замини в своята Родина и не ми пиши за тази нощ красива, и не спомняй си с тъга. Ти отлетя с песента, но ми остави любовта. Ти отлетя с есента, като лист отронен. Ах, тази нощ, ах, тази нощ, когато бяхме с тебе двама! Ах,  тази нощ, ах тази нощ, аз нивга няма да те забаравя. Само тази нощ искам да съм с тебе, само тази нощ искам да сме двама. Не забравяй ти, че съм те обичала теб и песента в тази нощ красива. Но песента която пя морето бурно я рязлива. Шуми във моята тъга и не си отива. Ах, тази нощ, ах, тази нощ, когато бяхме с тебе двама! Ах,  тази нощ, ах тази нощ, аз нивга няма да те забаравя. (стари градски песни)

Дълъг път далечен, а звънчето еднозвучно звъни, все звъни и по широките скръбни полета песента на коларя звънти. Аз си спомням нощите блажени, роден край и лесът от брези и в очите, макар и студени, като искри проблясват сълзи. Колко чувства на радост и мъка буди този напев прост и стар и в сърцето, макар и в разлъка, пак възпламва младенчески жар. А звънчето звъни, сякаш стене, спря коларят напева си стар и отново извива пред мене моят път надалеч, надалеч, надалеч. стари градски песни

Мадам, Вас любя, по Вас копнея, от дълги седмици по Вас лудея, но няма полза, напразно всичко, уви, сърцето Ви не е самичко! Погледа Ви казва и мълчи, но няма власт над моите мечти, целувам Ви ръка мадам, но друг е моят блян... Аз тъй галантен съм, мадам, май щом настъпи сърцето Ви свободно пак ще стане, в краен случай, ще ме спасите, ако сърцето си разделите. (стари градски песни)

Замислен, отчаян с разбити мечти и с поглед угаснал, с ранено сърце. Едничката радост ти беше за мене лъжливо, коварно, но сладко дете. Защо ли си времето губих напразно, защо ли до болка сърце ми тупти? Защо ли не отгатна, кажи ми тогава, че любиш безумно ти друго сърце? На него даряваш ти обич и ласки, в сърцето ти радостна пролет цари. А на мен  поднесе горчивата чаша, в която разбити са моите мечти. През дим от цигари ликът ти аз виждам, алкохолните пари навяват тъга. Угасналата обич, крещи във душата ми и ето такава е моята съдба. (стари градски песни)

Чуй таз приказка тъжна за девойка една, чудно хубава, нежна, но била без душа. Тя живяла самотна, без любов, без другар и очаквала плахо, бог да и прати дар. Отлетяли години, тя била все сама, туй е съдбата на всеки, който няма душа. (стар шлагер по стихове на Асен Разцветников )

Нощта заспива, пустей кръчмата, къде ще идеш, сърце кажи, ти нямаш близки, ни дом в тъмата, кому ще кажеш своята тъга. Тъмней и глъхне нощта безкрайна, Не ще дочакаш сърце зори, пий тежко вино ти с болка тайна, пий и безмълвно в мрака умри. Защо обичаш тъй безнадеждно, защо простираш в мрака ръце, скрий своята обич, скрий своята нежност- бъди от камък, бедно сърце.

Огъня в камината бавно догаря, пусто е в моята душа. Сълзите текат по моя изстрадал лик, уви, тъй много страдам аз сега. Кажи, кажи обичаш ли ме ти ил, всичко е било само сладък и вълшебен сън. На моята душа увяхнаха цветята, сърцето ми остана о, без мечти. Аз бродя сам и скръбен по земята със спомена за твоите очи. С безкрайна нежност те целунах по устата. О, свята, велика безсмъртна о, колко боли много ме боли, но, аз не мога да те мразя, В мен спомена гори. (от архива стари градски песни)

Защо да плачем и тъжим безгрижно нек се веселим. Съдбата без това е зла или добра. След мрачни бури и мълнии пак блесват слънчеви лъчи и нежните сърца забравят за скръбта. Пролетта с цветя кичи цялата страна. Радвай се и се смей в тоз свят сал веднъж се живей. (стара градска песен от архива)

Ти лека нощ ми каза мила, но няма лека да е тя. Щом двама ни е разделила не ще да бъде лека тя. Блазе на тез които знаят, че двама ще са през нощта. Те лека нощ не си желаят, но винаги е лека тя. Макар душата ти трептяща да чака края на деня, ти с лека нощ не ме изпращай, че няма да е лека тя.  (стара градска песен  от архива)

Когато след пир полунощен, самотен на зиг-заг се връщам в дома и киска се вихър на жребий сиротен и плаче безлунна тъма. Побързай, побързай на спиртника прашен тури тенекиено джезве. На винени пари под пристъпа страшен свари си горчиво кафе. Получиш ли плика и тръпнейки бледен и лъхне ли дъх мразовит. Опит от тъгата на поздрава сетен не гледай тъй блед и унил. Изтрий от сърце мечти мечтите парфюми за тъмни очи кадифе. Под напора страшен на мисли безумни свари си горчиво кафе. А в привечер зимна безлистните клони щом стенат с фъртуната зла. И смъртният призрак се киска през тъмните влажни стъкла. С коси заснежени младежкия спомен отдай налудувай се младо сърце и бавно на малкия спиртник поломен свари си горчивото кафе.

Съдба лоша, що събра ни нази двама толкоз късно. Защо господ ни създаде мене рано,тебе късно. Сърцата ни в ритъм бият щом очите ни се видят. Ти изгряваш, аз залязвам страдам мила щом те видя. Срещата за нас е пролет, а раздяла - късна есен. С други и друга ний живяхме, един за друг, ний копняхме. Аз те срещнах, но защо ли, сал сърцето да ме боли. От как в теб се мила влюбих аз живота си погубих. Ти изгряваш, аз залязвам, страдам мила, щом те видя. стари градски песни

Залюбихме се от мънички от мънички до големи, дойде време да се вземем легна любе разболя се. Че отидох да я видя, да я видя, да ме види, тя поиска бело грозде, бело грозде от лозата. Че отидох ка наче по нагоре във лозята, пръчка има грозде няма ке се върна наназаде. Тя поиска жълта дюля, жълта дюля от градина, че отидох нанадолу нанадолу в градинка. Дърво има, дюля няма, ке се върнах наназаде и по пътя що да видя, либе носят на носилка. източник стари градски песни

Виж, отново китна пролет е дошла, вишната отново пак е цъфнала. Ти със друга, аз със други, тъй живеем ний. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. Не дълбай с длетото тънко моето сърце, остави таз рана нек да зарасте. Само бръчки по челата ще ни спомнят, знай, че обичахме се нявга - ти и аз без край. А портрета от стената само ме следи и във радост и утеха все след мен върви. Знам, че друга ти обичаш, но щастлив не си. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. източник:стари градски песни

Под липите сам самичък, бродя бледен и посърнал, че любимото момиче няма да се върне вече. Нощта бе тиха и безлунна, липите ронят златен прах, тук нявга първи я целунах и нейна радост бях аз. Пада златен прах върху ми и в тая нощ сам самичък, шепна безутешни думи " Колко много я обичам ". И пак притискам до липите от болка съкрушена гръд нали не виждат се сърцата и нежно да туптят. източник: стари градски песни

Аз неизказано страдам, сълзите си едвам държа. Но пред кого да заридая, кому скръбта си да предам. Виждам желание безкрайно виждам в погледа ти жар. Уви, не виждам ти сърцето и туй що мислиш ти за мен. Разбрах, че мъжките целувки не водят те към добър край. Далеч, далеч от тез прегръдки, кажи, кажи не съм ли права? Да бъда твоя веч не мога, по скоро ти ме забрави. Забрави, ти, че аз бях твоя, че аз бях твоя, а ти мой. източник: стари градски песни

Нощ, мрак всичко спи, един пазач е там, буден вън броди. Един пазач е там, мълком бди в мрака, а в мойта морна гръд спомени горят. О, знай в този час за тебе мисля аз. Твоят лик все виждам, о, ти, що в миг разби моят блян тъй светъл. За теб умирам аз, тук сам и прокълнат. източник: стари градски песни

Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ, мъгла в душата уморена, като в настъпила нощ. А грей замислено луната, морето дреме, ветрец вей, сънливо плиска се вълната и лодка до брега люлей. Една съблазън ме опива, зоват ме шепотно мечти - далеч, де никой не отива, далеч в пустинни самоти. И тамо - нека ме целува лъчът на тъжната луна, зефир коса ми да милува, едва да ме люлей вълна... източник:стари градски песни

Тогава късна есен беше, листът трепереше отнесен от есенния лъх в простора, о, спомняте ли си, госпожо? Вий спомняте ли есента и виолетовия здрач, когато есента с плач настройваше, като  с китара? По сребърното езеро минаваше полека лебед и белоснежното петно изчезваше в нощта безследно. Така започва в късна есен нашата любов едва в зачатък, под пожълтелите листа, нали си спомняте любима, о, спомняте ли си госпожо? източник:стари градски песни

Сняг се сипе над гората, ти и аз сме тъй сами. И ветрецът в тишината чудни приказки мълви. Тръпнат устни упоени, скръб в очите ни гори, че ще бъдем разделени много скоро може би. Затуй ела при мен и забрави сълзите в този ден. Не ще се върнат нивга твоите мечти. Сняг се сипе над гората, ти и аз сме тъй сами. И ветрецът в тишината чудни приказки мълви. източник:стари градски песни