Ходихме всяка година с децата си на море,защото бяхме млади и имахме възможност.За първи път това се случи през първата половина на 60-те години.Войната и последици от нея бяха отшумели.Всеки колектив се стремеше да произведе повече за да има и за него.Най напред ходихме на палатки в Приморско,направени от нашите дърводелци с нашия брезент.Като слезнахме от камионите около 9-10 семейства ,децата,пък и ние ококорихме очи,морето беше пред нас,тихо,чисто,пясъка беше чист и топъл.Нямаше много летуващи, само от тези предприятия които можеха да си го позволят.Пътуването и спането беше безплатно,ние си носехме храната.Настанихме се по две семейства в една голяма палатка,имаше място и децата да да се борят,четат,да играят на не се сърди човече.Но най много ги привличаше морето и горичката.Направени бяха дървени маси и пейки,нещо като днешното барбекю.По плажната линия тук там имаше капанчета с кебапчета и бира.Най хубави бяха утрините ,когато децата ни тичаха щастливи по пясъка ,зариваха се ...