„Очакваше да си тъжен на есен. Част от теб умираше всяка година, когато листата падаха от дърветата и клоните им се оголваха под вятъра и студената, зимна светлина. Но ти знаеше, че винаги ще има пролет, така, както знаеше, че реката отново ще потече след замръзването. Когато студените дъждове не спираха и убиха пролетта, сякаш млад човек загина без причина.” - Ърнест Хемингуей