Съдба лоша, що събра ни
нази двама толкоз късно.
Защо господ ни създаде
мене рано,тебе късно.
Сърцата ни в ритъм бият
щом очите ни се видят.
Ти изгряваш, аз залязвам
страдам мила щом те видя.
Срещата за нас е пролет,
а раздяла - късна есен.
С други и друга ний живяхме,
един за друг, ний копняхме.
Аз те срещнах, но защо ли,
сал сърцето да ме боли.
От как в теб се мила влюбих
аз живота си погубих.
Ти изгряваш, аз залязвам,
страдам мила, щом те видя.
стари градски песни
нази двама толкоз късно.
Защо господ ни създаде
мене рано,тебе късно.
Сърцата ни в ритъм бият
щом очите ни се видят.
Ти изгряваш, аз залязвам
страдам мила щом те видя.
Срещата за нас е пролет,
а раздяла - късна есен.
С други и друга ний живяхме,
един за друг, ний копняхме.
Аз те срещнах, но защо ли,
сал сърцето да ме боли.
От как в теб се мила влюбих
аз живота си погубих.
Ти изгряваш, аз залязвам,
страдам мила, щом те видя.
стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар