Млад Пенсионер

Миналата неделя ходихме до седемте рилски езера. Първоначално мислех да не се качвам на лифта до първото езеро, но като видях колко е далече се отказах. Същата неделя там бяха бялото братство и може би затова имаше много туристи. На километри пътя беше зареден от двете страни с автомобили от цялата страна. След като се качихме с лифта на първото езеро малко се разочаровах, като го видях в какво състояние е.   Нарочно го снимах отдалече, защото от близо е жалка картина. Четох, че ние хората сме виновни за това състояние, не знам може и да е вярно. Въпреки разочарованието, след като пихме по едно кафе тръгнахме по пътеката за другите езера. Така и тук ни беше грешката вместо кафе трябваше да пием чай, защото нали сме все с високо кръвно бая се озорихме до второто езеро, затова като ходите в планината си пийте чай. На края стигнахме до четвъртото езеро. От там в далечината се виждаше лагера на бялото братство, където бяха и другите три езера, но вече нямахме дерман ...

На връщане от Ахтопол се отбихме за Замъка. Намира се на два километъра от Созопол навътре в сушата край село Равадиново. Някой определят Замъка, като кич други, като мутренска работа, а трети като мен просто гледат, снимат и се възхищават. Въобще  в България днес някой да изпрати на Марс човек, ще кажем абе наш човек пак се е уредил. А иначе Замъка заслужава да се види, ако имате път към Созопол. Софиянци може би си спомнят за   Къщата на приказките от Борисовата градина , която е изчезнала от там, е сега се намира в Замъка. Снимах красивата дърворезба без да знам, че това е прочутата Къщата на приказките, но всезнаещия чичко Гугъл ме осведоми.  Гледам снимките и се чудя що за народ сме, когато някой руши мълчим, а когато друг създава или запазва ние го оплюваме.