Пропускане към основното съдържание

Щастливо ли беше детството ни ?


Да!Беше щастливо.
Ние бяхме от поколението,което растеше през войната.Имаше много мъка,много незгоди,голяма беднотия.Ние бяхме силни деца,посрещахме всичко с голяма мъка,но с щастливи усмивки.Бяхме свидетели на бомбадировките в Пловдив и София.Какъв страх изпитвахме когато свиреха сирените!А лошите лица на фашистите,тяхните побоища над еврейте!Но въпреки всичко бяхме деца,смеехме се за най-малкото весело нещо!Щастливи бяхме,защото бяхме единни,много упорити и много трудолюбиви.Обичахме книгата на знанието и всички новости.А такива имаше и по наше време,които братята и сестрите ни ги изучаваха и прилагаха.Нашата банда беше от деца на работнически семейства и по заможни на занаятчии.Играехме и смеехме заедно.Щастливи бяхме,защо се задоволявахме с малкото,което можеше тогава да ни даде живота.Да знаете,колко щастлива бях,горда и със широка усмивка,когато ми купиха първите лачени обувки -бях на 9 години.Поважно беше,че всички от махалата се радваха заедно с мен.Ние не бяхме егоисти,защото се обичахме,обичахме своето училище и учителите си.Спомням си ,
че ние учехме на столчета в Острова,
но защо? ами в училището бяха настанени германците.Не можехме да проумеем,защо биеха затворените в избата.Но детското любопитство беше голямо.Една вечер си спомням,че надничахме през прозорчето и какво видяхме:О,ужас,вътре висеше едно младо момиче ,обесено със собствените му плитки.Всички плакахме ужасени.Пак бяхме щастливи ,защото отмъстихме ,като изпочупихме всички прозорци.Тогава нямаше това изобилие и тази богата информация.Града имаше две кина,но нямахме пари.Имаше едно читалище с библиотека.То беше нашето светилище.Четехме всичко .Ние,попивахме с жар и усмивка всичко което разказваха големите,защото имахме едно радио в махалата.В махалата бяхме задружни ние децата и родителите.Например за великден всеки не можеше да си боядиса яйца и омеси сладки.Тогава нашите майки събираха пари и всичко правеха и разделяха поравно.Пак бяхме щастливи,защо се чукахме с яйцата и се радвахме. Да,нашето детство беше щастливо,защото никой не можеше да ни отнеме детската усмивка и невинност.
То,детството е най невинния и щастлив етап от живота на всяко живо същество!

Коментари

Популярни публикации от този блог

СТЕРИЛИЗИРАНЕ НА КОНСЕРВИ - бакла и бамя

Бакла натюрел Подбира се прясна млада бакла,на която зърната едва са се очертали.Баклата се преработва същия ден ,в който е набрана .Престоялата бакла бързо увяхва и почернява.Консервира се цяла ,като се отрязват само двата края на чушките.Измива се в обилна вода и се попарва във вряща подсолена на вкус вода до омекване.Изстудява се в студена вода и се нарежда плътно в буркани.Залива се с гореща вода подсолена на вкус.Бурканите се затварят и се стерилизират 80 минути. Бамя натюрел За стерилизиране се подбира млада дребна бамя,в която още няма образувани семена.Бере се в плитки съдове,защото лесно се загрява и почернява.Бамята трябва да се преработи още същия ден след набирането и.Почиства се само горната втвърдена част на чушките,като се изрязва конусообразно,за да не се открият каналчетата на семенниците,от които излиза лигав сок.Изчистената бамя се пуска в съд със студена вода.Измива се и се попарва 2-3 минути до слабо омекване във вряща ,подсолена на вкус вода ,към която се прибавя

НЕ ДЪЛБАЙ С ДЛЕТОТО ТЪНКО

Виж, отново китна пролет е дошла, вишната отново пак е цъфнала. Ти със друга, аз със други, тъй живеем ний. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. Не дълбай с длетото тънко моето сърце, остави таз рана нек да зарасте. Само бръчки по челата ще ни спомнят, знай, че обичахме се нявга - ти и аз без край. А портрета от стената само ме следи и във радост и утеха все след мен върви. Знам, че друга ти обичаш, но щастлив не си. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. източник:стари градски песни

АХ ПРОСТИ МИ ,ОЙ ДУШИЦЕ

Ах ,прости ми ,ой душице, ако съм те наскърбил. Не отвръщай красно лице , щом не съм ти вече мил . С верна клетва ме измами и сълзи на очи, тъй спечели любовта ми , най подир ме намрази. Ще изплача на звездите - на тез нежни светила- мойте мъки жаловити и нечути телила. Сбогом,мила,сбогом драга , аз отивам на далеч, там,где птичките не пеят, там,где любов не цари. Неделен поздрав с една стара градска песен. източник:Стари градски песни