Пропускане към основното съдържание

От "вързано псе от съдбата" до "важното е да разбереш, че не си никой"


Получено на pamediapz@gmail.com от Атина
Публикуване на четвъртък, декември 23 @ 16:01:46 EET от pamedia

ОбществоОт "вързано псе от съдбата" до "важното е да разбереш, че не си никой"

Интервю на Диляна Иванова, 
публикувано във вестник "Български новини", Гърция
и изпратено на редакционния ни и-мейл от автора 
с желанието да покажем живота на наши сънародници зад граница  


Мария е от с. Брезово от Пловдивския край, но се омъжва в гр.Пазарджик и е работила дълги години в областта на културата. Специалността й „Ръководство на културно просветната дейност”  с профил „Театър”. Тя разтвори сцената на своя живот, за да ни представи не Хамлет и Дездемона, а живота си с цялата болка и радост по отминалите години и жизнения успех на своите синове, единият от които е ядрен физик в 5-ти блок в Козлодуй, а другият - току-що е взел диплома за компютърен специалист. 

Коя е Мария?

Аз съм една обикновена жена, която, като много други, попадна в периода на промяната в най-сложната си възраст. Някъде прочетох, че ще платят прехода четиридесетгодишните.  Не осъзнавах точно какво се има 
предвид, но когато го изживях, го разбрах.


Какъв беше животът ти в България?
През 1969г. кандидатствах в София и ме приеха да уча за специалност „Хидроенергийно строителство”. Следвах само една година. Родителите ми бяха бедни хора. Нямахме големи доходи. За да имам квартира и да започна да уча, те трябваше да продадат магарето. Издръжката в София за квартира и за храна, за тях тази сума бе голяма. Претърпях много трудности и преместване в друга квартира. Вървеше ми учението, но прекъснах. Не мога да комплектувам всички фактори, които са довели до това - и емоционални, и икономически. Изкарала съм един много гладен период и се разболях.


За да се успокоя след прекъсването от обучението, заминах за Крумов град, който е на границата. Там имам леля, калеко ми беше военен в поделението. Споделих с тях тревогите си и те ми помогнаха да остана при тях и започна работа в една Машинно-тракторна станция  като телефонист. По-късно се научих и да работя със сметачни машини. Това бе първият ми трудов стаж и сега, в годините за пенсия, аз издирих последния директор. Той откликна толкова сърдечно и ми помогна с документите. В този край хората са със смесено население и това е един повод да им благодаря. Добрината няма религия, добрината е в сърцата и душите на хората и бог е един, независимо какво име има.
Следващата година събрах кураж и реших да уча, но се пренасочих към  театъра.


Как стана пренасочването от телефонист и сметачни машини към театъра?
Не стана така внезапно. През пролетта се прибрах в моето родно село и срещнах директора на училището. Той се заинтересува какво става с мен, защо прекъснах да уча и какво правя. Споделих за семейството и трудностите с издръжката, която за тях бе колосална, а за мен - нищожна. Бях талантливо дете, обичах литературата, бях театрална натура и директорът на училището, знаейки всичко това, ми даде идея да продължа в Институт за музика, театър и хореография. Кандидатствах с етюд, рецитация на стихотворение, изпит по литература и история. Приеха ме първа по успех. Там се запознах със съпруга си и след завършване заминахме да живеем в Пазарджик.
Работех първо в Окръжния профсъюзен дом на културата, а съпругът ми - в Окръжен младежки дом. Професията ми бе много хубава, отговорна, но и представителна. Работех пред хора, сцена, винаги публични изяви. Трябваше да се показва ниво, квалификация, професионализъм и знание.
Когато дойде периодът в историята на страната ни, с разбирането че това са ненужните професии, без тях може, без културата може, защото първо е храната, естествено, аз попаднах в първия кръг на съкратените от длъжност и останах без работа.  Попаднах на борсата през февруари 1992г. под номер 43 в целия Пазарджишки окръг. Не знам кои са хора са били в първите номера, те са били „щастливците”.


Всички хора работят, цялата система в България работи, труди се. Дали е полезна или не, тя се труди и изведнъж ти си непотребен за никого. Не си нужен на никого. Обезщетена бях, но никой не те иска. Няма къде да намериш работа, навсякъде съкращения. Където и да попиташ, само те поглеждат и свиват вежди.


По-убийствената ситуация идва от това, не че си съкратен, а не можеш да почукаш, вратите са затворени и даже не ти позволяват да тропнеш.
Може би това е бил най-трагичният миг в живота ми в България. Давала съм си отвътре сила, обръщах го на шега и си казвах: „Имаме си чудесно жилище, обзавеждане, лек автомобил, имаме си две живи деца, отличници, съпруга ми работи, но аз си стоя у дома, получавам пари като обезщетение и се радвам на живота”.
Да, обаче ние не живеехме в общество, което да ни научи да стоим в къщи. Ние бяхме възпитани, че човек трябва да е полезен с нещо, да работи. По-скоро така е в Гърция, жената е домакиня, майка, стои си в къщи. Жените в Гърция са расли с такава психология. За тях това е смисъла на живота им. Докато при нас смисълът на живота беше друг. Това са два полюса за жената. Не говоря за съвременната гръцка жена, която работи и се доближава до българката от ония времена. Аз мисля, че българките бяха много далеч напред, защото образователната система в Гърция се е засилила през последните 15г. Докато образователната система в България, се е засилила през 60-те години на миналия век. Затова много добре разбирам какво им предстои да изживеят. Усещам го във въздуха, като миризма, като усещане на тялото, на психиката си, когато в момента работят и ще останат без работа след известно време, защото нещата няма да се стабилизират.


Как дойде идеята за емиграция?
Когато останах без работа, започнах да работя в една частна фирма, после в друга, после отговорник в магазин. Занимавах се и с оранжерии, карах курсове по счетоводство. Но зора и мъката, какво ли не правят. После останах в къщи в резултат на заболяване. Големият ми син беше трета години в Софийският университет в специалност „Атомна физика”. Издържали сме го, както мен са ме издържали, почти без пари.
Да дойдеш в Гърция, беше обидно, пошло. Въпреки това, започнах да мисля за емиграция, заради мои много сериозни познати, които работеха в Гърция. Реших, че щом те успяват и аз ще мога. Аз не дойдох по пътеките през границата, а с автобус и виза, която ми струваше 600 долара. Взех на заем, без никой от семейството ми да знае. Сам-сама организирах всичко. Изпитвах много обида и много срам, чувства обзели ме години наред. Питах се, какво се случи с мен, какво лошо съм направила? Честно, достойно и почтено съм живяла. Бях много уважаван човек. Имах страшно много приятели. Всички познаваха мен и съпруга ми. С какво заслужих това?
Точно като пребито куче чаках на опашка пред консулството за виза. За целия ден сигурно три визи бяха отпуснали и едната бе за мен.
В живота на човек, нещата са се случили на енергийно ниво. Други сили движат човек и нещата, които трябва да изживее. И тръгнах в една неизвестност. Не знаеш език, не знаеш нищо. Приятелка ми помогна да намеря работа.


Помниш ли първата си работа? 
Да. Първата ми работа беше при две много красиви момиченца. Хората с магазини и фабрика за църковно оборудване. Взеха ме с колата, за да гледам две момиченца, на по четири и седем годинки, но в къщата ме чакаше най-голямата изненада - бебенце, момченце на един месец. Не са се държали хората зле с мен, но идвайки от един жесток стрес в България, аз трябваше да работя и тази моя първа работа бе златна клетка, в която бях затворена от езиковата бариера. Точно тогава на улица „Александър”, убиха английското аташе и затвориха почти цяла Гърция. Това бе лятото на 1999г. Арестите и проверките бяха тотални. Събираха хората по стадионите, затваряха метрото, затваряха магазините, автобусите, навсякъде. Хората, които са го изживели, знаят. Аз три месеца не излязох от онази къща. Тя беше на сто метра от морето в Тимари, на юг след Анависо, в посока Сунио. Къщата и градината бяха разкошни, но в съзнанието ми е стрес и нищо от разкошността не можех да видя. Даже не можах да усетя, че хората са били културни и добри с теб. Защото дойдох като вързано псе от съдбата, от живота. Като някой, който те е подгонил и иска да те унищожи, да те убие.  И все едно тези хора са виновни за това. Те са врагът, те са виновни за цялата тази ситуация и като че те са ми виновни, че аз не знам езика. Не знам защо, но в началото така приемаме първите си работодатели. Много години трябваше да минат, за да кажа, че те не са ни викали. Те и сега не ни викат и сега нямат нужда от нас. Ние имаме нужда от тях. Плащаха ми на седмица и си спомням, когато получих първата си заплата, прибрах се в стаичката и преброих парите. Бяха толкова, колкото е месечната ми заплата в България. Изпратих цялата едноседмична заплата на семейството и когато разбрах, че имам да получавам пари за още 3 седмици, не се освестих. Успях за три месеца да си върна всички борчове, които бях направила за идването си. Работех при тези хора година и два месеца, защото ме заблудиха, че в България има работа за мен. С два месеца закъснение започнах работа, но само за 4 часов работен ден и 150 лева заплата на месец. Плесницата беше жестока! След няколко месеца поех назад към Гърция. Отново трудности на път и от целия автобус пуснаха единствено мен да премина границата.




Как се справи с живота тук, нравите, езика? 
Интелектът на българката е невероятен. Интелектът на гъркинята е под нашият Старият, лошият строй ни беше научил всичко да правим. Сблъскването на нашите разбирания, на нашата ценностна система с гръцката, наистина за някой хора е трагично. След десет години като емигрант, сега мога да кажа, че имало дълбок смисъл да дойда. Това ми е било необходимо, за да оценя още по-добре себе си. Всъщност се оказва, че е градивен елемент, а не деградивен, обаче го разбрах след осем години. Да кажем, вече от две години съм по-наясно. Трябваше да се науча да излизам от ситуацията като участник, за да разбера нещата, но това наистина иска много време, много четене, много разсъждение, за да разбереш, че не е обидно това, което вършиш в Гърция, че ти не си никой!
Дори и да си домашен помощник, дори да си слугиня, да стигнеш до положение да не се обиждаш на нищо казано за теб. Който иска да говори обидни неща, нека ги говори. Той ги говори на някого, за когото мисли, че съм аз. Но аз не съм само тялото си. Докато се приемам само за тялото си, ще се обиждам. И сега някой да ме напсува, да ме нарече с най-обидни думи, може и да го погледна, да се усмихна и да му благодаря. От това дойде силата ми, но трябваше да направя 180 градуса развитие в ценностната ми система, а това е нещо убийствено.


Разбрах, че животът се живее сега. Дали това сега е в Гърция или в България или съм на екскурзия в Италия, Индонезия, но живея сега. Ако аз не избера да бъда щастлива, да се зарадвам на слънцето и ако чакам да се върна в България и да се нахраня, извинете ме, мили хора! Много пъти, чистейки в къщата, чувствайки се свита, в един момент започнах да осъзнавам, че живея тук и сега и имам няколко часа на ден сама. Това е една разкошна къща и я чистя и се изморявам, но досега живях с мисълта, че съм слугиня, чувствала съм се като жертва. В един момент разбрах, че съм допринесла с нещо, което този дом да е хубав. Стопаните не се радват, нямат време да се спрат у дома си. Обаче аз се радвам и на тези дребни неща в ежедневието си и да виждам красотата на това, което имам в Глифада в момента и всяка година преоткривам неща, за които съм била сляпа преди това. Защото преди бях със затворено съзнание, със робско съзнание, но не гърците са ми го насадили това, а аз сама съм си го насадила. Когато обаче излезеш от това и го махнеш от себе си, съвсем друг става живота ти. И ме уважават, и ме зачитат и ме почитат и ми плащат. Ако не се стремим ние да създаваме порядките в един дом, в който работим, ще е по-добре, макар и да сме образовани и да знаем как да наредим плана за деня, как да сготвим без да изцапаме печката и искаме ние да се наложим. Аз си признавам, че съм го правила в мислите си, не съм го налагала, но това ме е ядосвало и мъчило. Когато спрях да го мисля, спрях да се изнервям и изведнъж след месеци открих, че те ме оставиха да правя каквото аз искам и както аз искам. И сега всичко ми е наредено и всичко ми е добре, без да съм толкова изморена и съсипана както преди. И изведнъж се оказа, че причините да се подредят нещата са в мен. Тоест аз съм подредила самата себе си, подредила съм омразата си, робската си психика. Изчистила съм яда, негодуванието към съдбата, към тия тук дето им слугувам. Когато аз подредих собствената си душевност, тогава се подредиха нещата и във физическият ми живот.


Смяташ ли, че си постигнала целите заради които си дошла в Гърция?


Много познати имам които са дошли в Гърция и се настройваме със цялата си същност за отпуска, за време в което ще се завърнем по родните места. Аз не бях виждала синовете си години. За една майка, която страшно обича децата си и се жертва за децата си, само тя може да усети за какво говоря. Благодарение на емиграцията детето продължи образованието и след завършването си искаше да дойде при мен да работи, но на границата го върнаха, но буквално на следващият ден получава съобщение за да се яви на интервю за работа. Конкурса бе труден и без да имаме връзки, спечели и го назначиха на работа на в 5-ти енергиен блок на Козлодуй. Днес той е на ръководен пост, много добър специалист. Защити и първи и втори лиценз и аз съм много горда с моето дете.
Това са мотивите които са ме движили за да избера емиграцията. Как можех да погледна детето си и да му кажа, че не мога да му подсигуря следването, че съм се провалила като родител?
Малкият ми син кандидатства и в Пловдив, Варна, София и гр.Патра. Приеха го навсякъде. Дойде в Гърция в университета в Парта  в специалност „Компютърни технологии”,  но се прехвърли по-късно в София и завърши успешно. Известно време живя тук при мен в Атина и вярвам, че съм му дала добри житейски уроци.


В каква посока се развива бъдещето на Мария? 
С най-голямо желание искам да се върна у дома при семейството, но с приятелите и познатите не е така. При първата среща всичко е искрено, но при второто кафе усещаш лека промяна и със всяка следваща година разбираш, че си чужд сред свои. Мислят, че парите в Гърция падат от небето. Даже се стигна до там, че в приятелски разговор за трудностите от живота, бе ми казано: „Е, да обаче не мога аз да изоставя децата си, както ти Мария ги изостави”. Не обяснявам, не отговарям, но ти остава като дума казана. Не съм събрала пари да имам настрана, но съм дала две образования, поддържам майка си и семейството си и ние със съпруга ми живеем.


Ние които сме емигранти изкарваме със адски мъки и лишения парите си. Може би 80% от тези пари са изпратени в България за да подпомогна икономиката не на Гърция, а на моята страна. Подпомагам семейството си и макар мен ме няма в моята родина,  аз мечтая за нея, ще си бъда в нея.


Как организираш свободното си време? 
Нямам много свободно време, само един ден в седмицата. В неделя се срещаме с приятели, говорим си, общуваме на теми различни от нашето ежедневие, като здравословното хранене, здравословен начин на живот, за физическото тяло, за енергиите и за процесите. Пътуваме поне 2-3 пъти в годината с моята най-добра приятелка Вера/б.р.която търпеливо изчака края на интервюто/, като изключвам екскурзията до България. Обичам да ходя на малки островчета и различни интересни места.
Много хубаво място е и църквата тук в Атина. Отец Атанасий е изключителен човек. На 27г. на годините на сина ми е и е образован и се справя добре. Има хъс и желание да го прави много добре. Църквата от едно празно помещение се превърна в църква. Да е живо и здраво момчето и да работи!


Твоето послание, към многобройната българска общност тук в Гърция?
Нещо което малко ме смущава и малко ме тревожи е че няма център който да ни обединява. Не мога да разбера в какво се крие това разединение. Казано е, че създателят ни е създал да бъдем различни. Заложил е в нас разнообразието и различието, но не разделението и разединението. Моето послание е единение. Не случайно и на нашето Народно събрание, точно това е написано: „Съединението прави силата”. Къде сте българи? Защо не сме обединени? Това ми е болка и мъка, това ми е желанието.




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

СТЕРИЛИЗИРАНЕ НА КОНСЕРВИ - бакла и бамя

Бакла натюрел Подбира се прясна млада бакла,на която зърната едва са се очертали.Баклата се преработва същия ден ,в който е набрана .Престоялата бакла бързо увяхва и почернява.Консервира се цяла ,като се отрязват само двата края на чушките.Измива се в обилна вода и се попарва във вряща подсолена на вкус вода до омекване.Изстудява се в студена вода и се нарежда плътно в буркани.Залива се с гореща вода подсолена на вкус.Бурканите се затварят и се стерилизират 80 минути. Бамя натюрел За стерилизиране се подбира млада дребна бамя,в която още няма образувани семена.Бере се в плитки съдове,защото лесно се загрява и почернява.Бамята трябва да се преработи още същия ден след набирането и.Почиства се само горната втвърдена част на чушките,като се изрязва конусообразно,за да не се открият каналчетата на семенниците,от които излиза лигав сок.Изчистената бамя се пуска в съд със студена вода.Измива се и се попарва 2-3 минути до слабо омекване във вряща ,подсолена на вкус вода ,към която се прибавя

АХ ПРОСТИ МИ ,ОЙ ДУШИЦЕ

Ах ,прости ми ,ой душице, ако съм те наскърбил. Не отвръщай красно лице , щом не съм ти вече мил . С верна клетва ме измами и сълзи на очи, тъй спечели любовта ми , най подир ме намрази. Ще изплача на звездите - на тез нежни светила- мойте мъки жаловити и нечути телила. Сбогом,мила,сбогом драга , аз отивам на далеч, там,где птичките не пеят, там,где любов не цари. Неделен поздрав с една стара градска песен. източник:Стари градски песни

Дървена кабелна макара за маса - мебелни идеи

Вероятно сте ги виждали много пъти и може би сте си мислели, че те изглеждат странно и недодялано, но все пак макарите за кабела могат да бъдат открити най-вече в  търговци на едро, предприемачи, или дори на Ebay. Те лесно могат да бъдат рециклирани или променяно тяхното предназначение. Ако имате нужда от градинска дървена маса, можете да я направите от палети или можете да помислите за по-прост начин, чрез използване на кабелната макара. Както  палетите, така и кабелни макари биха могли да се използват като масички за кафе в задния двор или странични маси за употреба на закрито. Вижте тези страхотни дървени идеи за използване на кабелната макара за маса и други дървени мебели за градината!