Нощта заспива, пустей кръчмата,
къде ще идеш, сърце кажи,
ти нямаш близки, ни дом в тъмата,
кому ще кажеш своята тъга.
Тъмней и глъхне нощта безкрайна,
Не ще дочакаш сърце зори,
пий тежко вино ти с болка тайна,
пий и безмълвно в мрака умри.
Защо обичаш тъй безнадеждно,
защо простираш в мрака ръце,
скрий своята обич,
скрий своята нежност-
бъди от камък, бедно сърце.
къде ще идеш, сърце кажи,
ти нямаш близки, ни дом в тъмата,
кому ще кажеш своята тъга.
Тъмней и глъхне нощта безкрайна,
Не ще дочакаш сърце зори,
пий тежко вино ти с болка тайна,
пий и безмълвно в мрака умри.
Защо обичаш тъй безнадеждно,
защо простираш в мрака ръце,
скрий своята обич,
скрий своята нежност-
бъди от камък, бедно сърце.
Коментари
Публикуване на коментар