Огъня в камината бавно догаря,
пусто е в моята душа.
Сълзите текат по моя изстрадал лик,
уви, тъй много страдам аз сега.
Кажи, кажи обичаш ли ме ти
ил, всичко е било
само сладък и вълшебен сън.
На моята душа
увяхнаха цветята,
сърцето ми остана
о, без мечти.
Аз бродя сам
и скръбен по земята
със спомена за твоите очи.
С безкрайна нежност
те целунах по устата.
О, свята, велика безсмъртна
о, колко боли много ме боли,
но, аз не мога да те мразя,
В мен спомена гори.
(от архива стари градски песни)
пусто е в моята душа.
Сълзите текат по моя изстрадал лик,
уви, тъй много страдам аз сега.
Кажи, кажи обичаш ли ме ти
ил, всичко е било
само сладък и вълшебен сън.
На моята душа
увяхнаха цветята,
сърцето ми остана
о, без мечти.
Аз бродя сам
и скръбен по земята
със спомена за твоите очи.
С безкрайна нежност
те целунах по устата.
О, свята, велика безсмъртна
о, колко боли много ме боли,
но, аз не мога да те мразя,
В мен спомена гори.
(от архива стари градски песни)
Коментари
Публикуване на коментар