Глас в пустиня!2

В чакалнята на Дядо Боже

 

Спокойствието на възрастта - недостижима мечта в България

Къса ти се сърцето като гледаш униженията, на които са подложени достойни възрастни хора! За човешкия живот на границата между агонията и спокойното очакване на залеза пише днес в редакционния ни блог Шоши Карталева.

 

"Какъв срам и позор за една страна!  Да изостави онези, които са участвали в развитието й, независимо как се оценява усилието им днес, които са създавали  материални или духовни ценности (извинявам се за клиширания израз!) - да ги принуди да просят от деца и внуци или да се надяват, че някой ще се сети да им помогне... Цяло едно поколение (е, има и изключения, слава Богу!) е оставено мъчително да вегетира и да умира без достойнство."

Това са извадки от публикация в "Дойче Веле".

След като прочетох цялата публикация се замислих ,

да ли това е така .

Ние по младите заети в тежкото си ежедневие наистина 

не виждаме колко много страдат възрастните хора.

Малките пенсии , унищожаването  на клубовете за пенсионери 

вкара старите хора в едно сиво ежедневие .

Политическия елит на България  постоянно зает с интриги ,

компромати и ламтене за власт и пари забрави за тях,но 

при избори първо отиват при тях.

Защо?Защото те са бедни и лесно манипулирани.

Кога ще свърши този наистина позор за България?