Под липите сам самичък,
бродя бледен и посърнал,
че любимото момиче
няма да се върне вече.
Нощта бе тиха и безлунна,
липите ронят златен прах,
тук нявга първи я целунах
и нейна радост бях аз.
Пада златен прах върху ми
и в тая нощ сам самичък,
шепна безутешни думи
" Колко много я обичам ".
И пак притискам до липите
от болка съкрушена гръд
нали не виждат се сърцата
и нежно да туптят.
източник: стари градски песни
бродя бледен и посърнал,
че любимото момиче
няма да се върне вече.
Нощта бе тиха и безлунна,
липите ронят златен прах,
тук нявга първи я целунах
и нейна радост бях аз.
Пада златен прах върху ми
и в тая нощ сам самичък,
шепна безутешни думи
" Колко много я обичам ".
И пак притискам до липите
от болка съкрушена гръд
нали не виждат се сърцата
и нежно да туптят.
източник: стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар