Пее ми се песен за душата!

Намерих в моята библиотека една книжка със стари градски песни и шлагери.
 Песните са от поколението на баща ми,когато е пял Аспарух Лешников.















В Пазарджик имаше един ресторант,където баща ми ни водеше в неделя,
след заплата и там тези песни се изпълняваха от певци-самодейци,
ресторанта винаги беше пълен.
Тези стари песни са неизчерпаема съкровищница от мелодии,ритми и текст.
Само  една китара,топъл нешколуван глас,прости и съкровени думи,са нужни за да  се разкрие
страданието на сърцето.Можем ли да забравим песни като"О,спомняте ли си,госпожо?","Гърди си с рози накичи".....
Ще публикувам някой от тях за да усети те и вие тяхната магия.


ДУШАТА МИ ЖАДУВА ПЕСЕН


Душата ми жадува песен,
като напукан чернозем вода,
като моряка фар да блесне
или във шурм поне една звезда.

Душата ми жадува песен,
изплетена от ласки и тъга,
да милва като лъч божествен
и като скръбна майчина ръка.

Душата ми жадува песен,
омайваща като легло за страст,
богата,щедра като есен
и с порива на утринна роса.

Душата ми жадува песен,
като тъгата на сама жена,
за искрица любовен блясък,
за зрънце нежност,за капка
топлина.

Душата ми жадува песен,
ела,изпей ми я,изпей я с чар-
ще бъде полъх тя небесен,
като очакван,като божи дар!