За 21 век ще кажете това е ракът.Да,но донякъде!Най коварната болест е
старостта и то когато когато нямаш рамо
до себе си.
Всеки млад човек ще каже какво толкова,
всеки жив човек минава през старостта.
Но това го казваш,когато си на 30-40год..
След като станеш на 70-75год. тогава става
най страшното.През главата ти минава като
филмова лента:какво си създал,как си живял!
Всичко ли си дал от себе си на децата си,на
внуците и в зависимост от самочувствието прекарваш
деня добре или лошо в очакване на другия.Но идва вечер,
когато останеш сам със себе си.И тогава става страшно,
превръщаш се в непрочетена книга,която ти трябва
да си спомниш.Чувстваш се немощен и безполезен.
Но стига с негативите,има и нещо полезно.
Това е богатия опит,голямата обич особено към внуците.
Ето защо,млади хора живейте живота си такъв,
какъвто го виждате,но не се увличайте.Обичайте и пазете
любимия човек до вас,защото когато сте двама по леко посрещате
несгодите на живота.Живейте пълноценно когато сте млади,
и когато ви споходи тази коварна болест,не се отчайвайте щом сте живи.
Тя старостта настъпва бавно и по някога много мъчително!
Това е мнение на една 78 годишна жена.
Аз съм си намерила човечто.Ще си го чакам.той си знае.За този сезон наистина трябват двама-вярно рамо.
ОтговорИзтриванеТонино,самотата е страшна и на 40, и на 50, и на 60-70г.,ако ти самият не намираш смисъл и стимул за живот.Дали ще е някакво хоби или срещи с приятели и връстници,все пак изборът е наш.Но по-страшна е не толкова физическата,а духовната самота .За нея лек няма.
ОтговорИзтриванеЕеееех, наборе!:(
ОтговорИзтриване