С деца на море при социализма

Ходихме всяка година с децата си на море,защото бяхме млади и имахме възможност.За първи път това се случи през първата половина на 60-те години.Войната и последици от нея бяха отшумели.Всеки колектив се стремеше да произведе повече за да има и за него.Най напред ходихме на палатки в Приморско,направени от нашите дърводелци с нашия брезент.Като слезнахме от камионите около 9-10 семейства ,децата,пък и ние ококорихме очи,морето беше пред нас,тихо,чисто,пясъка беше чист и топъл.Нямаше много летуващи, само от тези предприятия които можеха да си го позволят.Пътуването и спането беше безплатно,ние си носехме храната.Настанихме се по две семейства в една голяма палатка,имаше място и децата да да се борят,четат,да играят на не се сърди човече.Но най много ги привличаше морето и горичката.Направени бяха дървени маси и пейки,нещо като днешното барбекю.По плажната линия тук там имаше капанчета с кебапчета и бира.Най хубави бяха утрините ,когато децата ни тичаха щастливи по пясъка ,зариваха се в него,правеха пясъчни фигурки и си играеха щастливо.Не по малко щастлива бях и аз,бях чела само за Черно море,за пръв път и аз го виждах.Бяхме опиянени от великолепната гледка.Незапомнени ще останат вечерите.Ние с децата играехме на различни игри,а мъжете печеха риба,сланина,домати,чушки,всичко каквото е могъл всеки да донесе,хранехме се общо.Сега нашите внуци не вярват на всичко това,чистото море и чистия пясък.Не могат да си представят ,че е нямало сегашните високи сгради и мръсни плажове.Не ги съдя,те са се родили и живеят в друго време по динамично.За нас обаче,ходенето по 10 дни на море и планина беше голямо преживяване.Щастливи бяха нашите деца,щастливи бяхме и ние.За нашия труд социализма ни даваше достатъчно.Такова беше нашето поколение!Градяхме,създавахме и ползвахме по малко,но бяхме доволни и щастливи.