Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Също така Фердинанд е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург [1] във Виена. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцесаКлементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски кралЛуи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант във Втори полк на Австрийските хусари, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август, през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си сина и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България, и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, редом до майката и баща си.
На всяка цена трябва да бъде погребан в България
ОтговорИзтриване