Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ,
мъгла в душата уморена,
като в настъпила нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти -
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо - нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коса ми да милува,
едва да ме люлей вълна...
източник:стари градски песни
в гърдите нито капка мощ,
мъгла в душата уморена,
като в настъпила нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти -
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо - нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коса ми да милува,
едва да ме люлей вълна...
източник:стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар