Тогава късна есен беше,
листът трепереше отнесен
от есенния лъх в простора,
о, спомняте ли си, госпожо?
Вий спомняте ли есента
и виолетовия здрач,
когато есента с плач
настройваше, като с китара?
По сребърното езеро
минаваше полека лебед
и белоснежното петно
изчезваше в нощта безследно.
Така започва в късна есен
нашата любов едва в зачатък,
под пожълтелите листа,
нали си спомняте любима,
о, спомняте ли си госпожо?
източник:стари градски песни
листът трепереше отнесен
от есенния лъх в простора,
о, спомняте ли си, госпожо?
Вий спомняте ли есента
и виолетовия здрач,
когато есента с плач
настройваше, като с китара?
По сребърното езеро
минаваше полека лебед
и белоснежното петно
изчезваше в нощта безследно.
Така започва в късна есен
нашата любов едва в зачатък,
под пожълтелите листа,
нали си спомняте любима,
о, спомняте ли си госпожо?
източник:стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар