Аз неизказано страдам,
сълзите си едвам държа.
Но пред кого да заридая,
кому скръбта си да предам.
Виждам желание безкрайно
виждам в погледа ти жар.
Уви, не виждам ти сърцето
и туй що мислиш ти за мен.
Разбрах, че мъжките целувки
не водят те към добър край.
Далеч, далеч от тез прегръдки,
кажи, кажи не съм ли права?
Да бъда твоя веч не мога,
по скоро ти ме забрави.
Забрави, ти, че аз бях твоя,
че аз бях твоя, а ти мой.
източник: стари градски песни
сълзите си едвам държа.
Но пред кого да заридая,
кому скръбта си да предам.
Виждам желание безкрайно
виждам в погледа ти жар.
Уви, не виждам ти сърцето
и туй що мислиш ти за мен.
Разбрах, че мъжките целувки
не водят те към добър край.
Далеч, далеч от тез прегръдки,
кажи, кажи не съм ли права?
Да бъда твоя веч не мога,
по скоро ти ме забрави.
Забрави, ти, че аз бях твоя,
че аз бях твоя, а ти мой.
източник: стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар