Дълбоката обич предели не знае ,
тя нейде дълбоко ,потайно дълбае ,
вълнува гърдите ,в душите звучи
и пали пламъци в нашите очи.
Тя идва тъй както денят озарява ,
дълбоката мрачна зелена дъбрава ,
тя идва със песни въздишки цветя ,
тъй както идва при нас пролетта.
Ти взреш се в очите дълбоки омайни
и в тях се взират веч сили потайни ,
че ти си пленен от бездушния зов ,
ти болен си о, скитнико от любов.
Ти болен си скитнико , но не желаеш
за твоето здраве и за теб да знаеш ,
че ти си пленен от беззвучния зов
и твоята болест се казва любов.
източник:стари градски песни
тя нейде дълбоко ,потайно дълбае ,
вълнува гърдите ,в душите звучи
и пали пламъци в нашите очи.
Тя идва тъй както денят озарява ,
дълбоката мрачна зелена дъбрава ,
тя идва със песни въздишки цветя ,
тъй както идва при нас пролетта.
Ти взреш се в очите дълбоки омайни
и в тях се взират веч сили потайни ,
че ти си пленен от бездушния зов ,
ти болен си о, скитнико от любов.
Ти болен си скитнико , но не желаеш
за твоето здраве и за теб да знаеш ,
че ти си пленен от беззвучния зов
и твоята болест се казва любов.
източник:стари градски песни
много хубаво казано и написано, поздрави и до скоро
ОтговорИзтриванеМного хубаво стихотворение! Много романтично и леко закачливо :) Това е най-хубавата болест - любов. Пожелавам на всеки да се разболее от нея много и за дълго!
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриванеКрасиви стихове.Обичта идва така бързо както и може да си отиде за това да я ценим.
ОтговорИзтриване