със трудови хора и рози прекрасни,
във моята пролет, във моята есен,
бъди ми ти полет, бъди ми ти песен.(2)
Припев: Докато бие в мене сърцето,
докато пее птица в небето,
докато волен вятърът тича,
тебе родино аз ще обичам.
Родопски килими – гори и поляни,
в нови морета реките ни спряни
и блокове ширни, със златни пшеници,
изпълват с радост сърца и зеници.
източник:стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар