Вятъра утихна ,времето омекна и цветята в градинката на мама живнаха.Бях решил днес да пиша за бездушието в нашето общество ,но при вида на разцъфналото лале ми стана едно пролетно на душата и затова публикувам една от моите любими стари градски песни.Търсих из архива песен свързана с лалето ,но не намерих и затова публикувам тази макар ,че розите все още не са цъфнали.
НАПРОЛЕТ РОЗАТА ЦЪФТЕШЕ
Напролет розата цъфтеше,
славеят дивна песен пей.
Той любеше ме нежно,мило,
страстно целуваше ме той с жар голям.
На есен розата увяхна,
славеят литна надалеч.
И ти с една целувка много нежна
отлитна ,мили много надалеч.
На пролет розата пак цъфна,
славеят отново пак запя.
Върни се ,чуй ,не мога аз без тебе,
върни се ,мили,пак при мен.
Коментари
Публикуване на коментар