Виж, отново китна пролет е дошла, вишната отново пак е цъфнала. Ти със друга, аз със други, тъй живеем ний. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. Не дълбай с длетото тънко моето сърце, остави таз рана нек да зарасте. Само бръчки по челата ще ни спомнят, знай, че обичахме се нявга - ти и аз без край. А портрета от стената само ме следи и във радост и утеха все след мен върви. Знам, че друга ти обичаш, но щастлив не си. С тази песен аз те моля, чуй, върни се ти. източник:стари градски песни
Коментари
Публикуване на коментар