С идването на пролетта ми се отвори бая работа из градинката та не ми остава време да пусна някой пост. Защото както се казва в една от нашите поговорки "лозето не ще молитва , а мотика" . Може да не пиша обаче вечер си влизам из блоговете и чета публикациите, гледам картинките , почти не правя коментари защото не виждам смисъл от тях .
Днес нали е петък "ден на майстора" реших да оставя работата в градинката и да взема да напиша някоя дърводелска мъдрост. Искам да ви разкажа как преодолях чувството на безполезен, излишен човек в нашето общество. Такова чувство има всеки останал без работа в нашата мила родина. Чувството на безполезност го придобиваш още при съкращаването ти от фирмата , в която нейните служители и твой бивши колеги вместо да ти вдъхват кураж спират да комуникират с теб и те избягват все едно си прокажен. След регистрацията ти в Бюрото по труда , ходеното всеки месец да се разписваш в него (все едно имаш условна присъда) направо се смачкваш психически. Но до тук с чувствата, който е минал през това той знае за какво пиша.
Та кое ми помогна да преодолея най тежкия период от моя досегашен живот.
На първо място моето семейство-съпругата ми, дъщерите и майка ми. Ако нямате подкрепа и разбиране от вашето семейство чувството на излишен се увеличава.
На второ място градинката. На времето и дядо ми, и баща ми, а сега и аз и майка ми се разтоварва ме с работа в нея. В градинката се чувствам свободен , защо защото работя за себе си нямам началник и каквото произведа си е мое . Както ми казва един мой приятел, парите които изкарвам от моята градината ми са по сладки отколкото от парите давани в някоя фирма.
Много ми помогна да преодолея това състояние и приятелите, с които създадохме дърводелския екип. Вярно е трудно се намират обекти в това кризисно време. Миналата година сме работели само 7 месеца , а тази за сега се очертава още по зле да е. Но ние не се отчайваме.
Помогнаха ми и заниманията на компютъра. В началото гледах само филми и слушах музика, после започнах да качвам разни програми за подобряване работата на Уиндоуса та малката ми дъщеря често го преинсталираше. Един ден като се рових из интернет попаднах на форума на предприемачите и там прочетох как се прави блог и сайт .Та със създаването и работата по тях тежките зимни дни преминават по бързо. След всекидневното четене на този форум се престраших и си направих на безплатната платформа за създаване на сайт- weebly.com моят сайт "Дърводелски работи", с който рекламирам работата на нашия екип.
Всичко това го пиша, не за да давам съвети, а просто споделям всички тези примери, защото все пак те ми помогнаха да преодолея това чувство на малоценност , но за финансите е там работата малко куца, но все пак е криза нали.
Но стига с тези мои дърводелски размисли.
Днес намерих това клипче в нета и ви го предлагам да го гледате и да се посмеете.
Пожелавам на всички един слънчев и весел уикенд .
Днес нали е петък "ден на майстора" реших да оставя работата в градинката и да взема да напиша някоя дърводелска мъдрост. Искам да ви разкажа как преодолях чувството на безполезен, излишен човек в нашето общество. Такова чувство има всеки останал без работа в нашата мила родина. Чувството на безполезност го придобиваш още при съкращаването ти от фирмата , в която нейните служители и твой бивши колеги вместо да ти вдъхват кураж спират да комуникират с теб и те избягват все едно си прокажен. След регистрацията ти в Бюрото по труда , ходеното всеки месец да се разписваш в него (все едно имаш условна присъда) направо се смачкваш психически. Но до тук с чувствата, който е минал през това той знае за какво пиша.
Та кое ми помогна да преодолея най тежкия период от моя досегашен живот.
На първо място моето семейство-съпругата ми, дъщерите и майка ми. Ако нямате подкрепа и разбиране от вашето семейство чувството на излишен се увеличава.
На второ място градинката. На времето и дядо ми, и баща ми, а сега и аз и майка ми се разтоварва ме с работа в нея. В градинката се чувствам свободен , защо защото работя за себе си нямам началник и каквото произведа си е мое . Както ми казва един мой приятел, парите които изкарвам от моята градината ми са по сладки отколкото от парите давани в някоя фирма.
Много ми помогна да преодолея това състояние и приятелите, с които създадохме дърводелския екип. Вярно е трудно се намират обекти в това кризисно време. Миналата година сме работели само 7 месеца , а тази за сега се очертава още по зле да е. Но ние не се отчайваме.
Помогнаха ми и заниманията на компютъра. В началото гледах само филми и слушах музика, после започнах да качвам разни програми за подобряване работата на Уиндоуса та малката ми дъщеря често го преинсталираше. Един ден като се рових из интернет попаднах на форума на предприемачите и там прочетох как се прави блог и сайт .Та със създаването и работата по тях тежките зимни дни преминават по бързо. След всекидневното четене на този форум се престраших и си направих на безплатната платформа за създаване на сайт- weebly.com моят сайт "Дърводелски работи", с който рекламирам работата на нашия екип.
Всичко това го пиша, не за да давам съвети, а просто споделям всички тези примери, защото все пак те ми помогнаха да преодолея това чувство на малоценност , но за финансите е там работата малко куца, но все пак е криза нали.
Но стига с тези мои дърводелски размисли.
Днес намерих това клипче в нета и ви го предлагам да го гледате и да се посмеете.
Пожелавам на всички един слънчев и весел уикенд .
Божеее,колко ми е познато и изпитано и на моя гръб това "спират да комуникират с теб и те избягват все едно си прокажен",Тонино.Приятелите вече се броят на пръстите на едната ми ръка..Семейството ми-това съм аз и сина ми,но пък вярна опора и дружинка в този безработен период.И аз така,като теб-ровя се в нета,защото си нямам градинка,и работя над себе си и своето обучение в няколко области на компютърните умения,една от които са колажите.Покрай това ровене намирам и се запознавам с нови ,ех,верно виртуални приятели, с които обменяме мисли и техники по графичната част,по проблемите на безработните,както и тънкости/и хватки/ в подбора на сайтове и агенции за работа.Обаче и не губя надежда.Защото тя е последното,което ми остава.Поздрави и кураж!:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара, то това ни остана куража и да се подкрепяме в тези трудни времена.
ОтговорИзтриванеДобре, че не се занимавам с такива...работи, наборе, вземам си мизерната пенсия по болест, знаеш опериран съм от рак на ларинкса и си проектирам в къщи, каквото падне...А за разнообразие, си правя картинките..Във Фейсбука се регистрирах,ама се мяркам от дъжд на вятър...такива задочни комуникации не са ми много по вкуса :)
ОтговорИзтриванеПредпочитам по някоя ракия, или бира с комшията :)
Аз какво да кажа като съм пенсионер от почти 4 години а съм 29 в момента ,работи ми се като на вол но никой неще да ме вземе на работа ,какво ли не пробвах но без резултат а усещам ,че с веки ден угасвам:(((
ОтговорИзтриване