Веднъж видях те аз
и пламенно се влюбих,
не чувам твоя зов
тъй скоро те загубих.
Че на други преди мене
сърце си ти подаде
о,чуй ме мила сладък блян,
душа самотна е остала.
Но не плачи сърце,
за нея нивга вече,
че скъпият ни блян
на мъки бе обречен.
Запей и засвири ми
за щастието чуждо
и от милост ми го подари
за несбъднати безброй мечти.
и пламенно се влюбих,
не чувам твоя зов
тъй скоро те загубих.
Че на други преди мене
сърце си ти подаде
о,чуй ме мила сладък блян,
душа самотна е остала.
Но не плачи сърце,
за нея нивга вече,
че скъпият ни блян
на мъки бе обречен.
Запей и засвири ми
за щастието чуждо
и от милост ми го подари
за несбъднати безброй мечти.
Коментари
Публикуване на коментар