След призива на министър председателя да садим картофи, аз като примерен гражданин от днес започвам да обработвам зеленчуковата ми градинка ,за да си подпомогна семейния бюджет.
Та днес я прекопах половината и малко ми се видя нанагорно сигурно ще е от седенето пред компютъра, но както казва майка ми с времето ще свикнеш.А за призива се майтапя то зеленчукопроизводството ми е хоби ,а и преди години с него си вадех хляба.Докато прекопавах градинката се сетих за един указ на БКП за самозадоволяване на населението с храни и селскостопанска продукция.В градовете раздадоха по 100кв.м на глава от семейство .
На нашето семейство не се полагаше ,защото си имаме дворче където си садихме зеленчуци още преди указа.И втурна се тогава населението да обработва тези 100кв.м.
Някой се изхитриха та си направиха и до 300кв.м градинки.Хората обработваха градинките с желание ,защото за първи път от 9 септември 1944 година работеха за себе си без началник.Нямаше кражби,водата за поливане беше стотинки.
Та с този указ тогавашните управляващи наистина решиха самозадоволяването на населението с храни и селскостопанска продукция.
А сегашния призив е малко смешен .Тогава хората ходеха на ранчото(така му викахме в Пазарджик)след работа и с изкараната продукцията си допълваха семейния бюджет,а сега е друго при тези кражби,ниски изкупни цени,скъпа обработка на земята трябва да си плащаш осигуровки и да отделяш пари за заплата.
От земеделието богат няма да станеш,но гладен няма да останеш.Но за да работи земеделие обикновения българин държавата трябва да застане зад него. Как аз не знам има учени хора .
А аз с призив без призив продължавам да си работя по градинката и се радвам на цъфналите дръвчета и цветя.
Коментари
Публикуване на коментар