1 март

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая [редактиране]

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано наБалканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Осъвременената традиция на 1 март [редактиране]

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да епрабългарски или тракийски.

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

източник:bg.wikipedia.org